Глава 3

95 11 1
                                    

Във всяка история главните герой се будят от слънчевите лъчи на слънцето и от пеещите птички на прозореца им...е аз се събудих от невероятната ми близост с пода. Беше студен,но и убодряващ едновременно. Погледнах часовника си 06:00.Имам още 30 минути за сън,но едва ли ще заспя.
Изправих се от пода,съблякох пижамата си и се отправих към банята за един душ.

Кисненето под водата ме успокояваше и ме караше да се отпусна и да забравя за проблемите си,но всичко свърши от пиукането на телефона ми. Това беше знак,че имам съобщение...Та кой нормален ще се сети за мен в... 06:20 сутринта?
С недоволство излязох изпод душа. Увих тялото си в бяла кърпа и излязох,за да видя проклетото съобщение.

Дани:-Хей baby girl!

Аз:-Не ме наричай така!НИКОГА!

Аз:-А сега кажи какво искаш.

Дани:-Какво правиш??

Аз:-Наслаждавах се на сутрешния душ...

Аз:-НООООО някакъв идиот ме прекъсна!

Дани:-За мен ли говоришм

Аз:-ДА!

Дани:-Ей! Аз не съм идиот, а секси идиот 😉

Аз:-😱😱😱😱😱

Дани:-И не, не съм учителката ти по химия непозната

Аз:-Оф... Ти явно не разбираш?!

Дани:-Какво да разбирам?!

Аз:-Че аз не съм като другите момичета!Не съм кучката на гимназията нито пък съм популярна в училище...

Аз:-За разлика от улицата където съм перфектна за всички там съм никоя! Там са момичето на мама и тати!

Аз:-Ако си си мислил, че съм нещо лал забрави! Защото аз съм нищо, няма си никой който да ми помогне.... Но не ми и трябва. Научих се сама да се справям с нещата и живота си, защото бях сама...

Дани:-Оууу....

Дани:-Не знаех за това. Наистина извинявай.

Аз:-Не се извинявай за глупости. Просто...

Аз:-Просто ме остави, окей?
Seen

След разговора с онзи идиот започнах да се оправям за училище.Облякох си черни дънки с висока талия,бяла тениска,а отгове сложих тъмно синя карирана риза.Коста си я оставих свободно да се спуска по раменете ми.Сложих си очна линия,спирала, матово червило в телесен цвят и бях готова. Слязох долу,за да закуся набързо и както винаги родителите ми не бяха тук. Въпреки добрата си работа която можеше да почака аз винаги бях изолирана от тях,а и сестра ми не е тук. Една от прислужниците, Барбара, ми подаде чашата с кафе и чиния с палачинки. Изядох една и си взех кафето за изпит. Взех чантата си заедо с телефона и слушалките ми,обух черните си найкове и тръгнах за училище.

НепознатWhere stories live. Discover now