Мира започна да блъска по вратата, опитваше да отвори вратата,но нямаше начин. Тя се свлече на вратата облягайки гръб на вратата. Сви се на кравайче и започна да плаче.Тя вече бе решена,няма да се съобразява с никого. Тя щеше да отиде и да разкрие чувствата си пред него,дори и тя самата да не разбираше все още какви са.
На следващия ден,рано сутрин Кони се събуди от алармата си. Облече се с удпбни дрехи и излезе тихо мълком от къщата. Отпред я чакаше вече таксито което си бе викнала, каза му на къде да кара,а тя пусна песен от телефона си която се чуваше през слушалките.
Пътя бе лек и спокоен,неусетно вече бе стигнала летището и слезе от автомобила плащайки за пътя. Огледа се наоколо,за да намери гише от което да си вземе билет за Европа.
Кони:-Добро утро!-каза с усмивка момичето,а жената пред нея свали списаниято което четеше и я погледна с досада в очите.-Искам да закъпя билет за Италия.-жената,чието име бе Руберта, мудно се обърна към компютъра пред нея и започна да преглежда какво билети са останали.
Руберта:-Имаме билет за Рим,Италия, без прикачване,17 часа и 55 минути сложето го 18 часов път със самолет, за утре сутринта в 5:00-каза жената и отново се обърна към Кортни,като този път я огледа от глава до пети.-1260.13 долара.
Кони се поколеба дали,да даде толкова пари за един билет "Любовта изисква жертви,нали?"-каза тя на ум,но връщане назад намя. Тя извади парите от чантата си и плати,а жената и подаде билета.
Щастлива от това което направи,отиде до автобусната спирка и зачака превозното средство да дойде.Музиката в слушалките я успокояваше и я надъхваше,за утрешния ден. Не знаеше какво ще стане ътре и това леко я напрягаше,дали Даниел ще отвърне на чуствата и или не зависеше само от него. Самата мисъл,че ще застане лице в лице с него е доста притеснително,но както казват хората когато те е най-страх,няма да се плашиш.
Междувременно при момчетата цялата обстановка бе напрегната. Всеки се притесняваше за утрешния им концерт. Продуцентите от Atlantic Records щяха да бъдат там и ако ги удобрят ще има дадът да подпишат договори за три години напред.
Корбин:-Хей,Дани,какво срава?Напоследък не откъсвашм очи от телефона си. Да не си хлътнал по някое момиче...-каза шеговито Корбин но на Дание,не му бе до шегите му.
Даниел:-От доста време се чудя какво става. Кортни ми пис,че ще дойде в Италия,но не ми е отговаряла на съобщенията от тогава.-момчето обмисляше внимателно всичко което казва ма приятеля си. Но повече звучеше сякаш обясняваше по-скоро на себе си.
Корбин:-Не разбирам,какви имаш в предвид?
Даниeл:-Просто виж сам.-каза и му подаде телефона
Кони:ДАААНИИИ!
Дани:Добра новина!
Кони:Ще дойда в Италия!Не е ли страхотно !?
Дани:Иска ли питане?!
Дани:Това е невероятно,най-добрата новина която съм чувал!
Дани:Кога ще дойдеш?
Даниел:-Виждам,че е онлайн,а когато посегна да и пиша тя автоматочно сякаш излиза от линия...
Корбин:-Кони е честно момиче,щом казва,че ще дойде,заначи ще дойде.
Даниел:-Имам чуството,че нещо е станало...ако пък аз не отида при нея.
Корбин:-Кога? Утре имаме концетр,който е най-важния концерт до сега. После пък отиваме в Гърция...Чак след седмици ще можеш да отидеш...
Даниел:-Прав си,но...-беше прекъсната от приятеля си
Корбин:-Разбирам,че имаш чуства към нея и се притесняваш,но помисли и за групата... Старахме се много за това което сме постигнали...Почини си,утре в важен дем.-потупа го по рамото и трънга да излиза от стаята,но на вратата се спря,обърна се към Дани и заговори.-Ако утре,не подпишем договора,аз лично ще те закарам до Сан Диего..
BẠN ĐANG ĐỌC
Непознат
Lãng mạnЖивота ми бе празен преди него.Живота ми бе провал преди него.Живота ми нямаше цел преди него.Живота ми бе разруха преди него.Живота ми след него беше различен.Беше мечтания живот който съм искала,но нека ви се представя.Казвам се Кортни,а приятекит...