Непознат

глава 16

Мира започна да блъска по вратата, опитваше да отвори вратата,но нямаше начин. Тя се свлече на вратата облягайки гръб на вратата. Сви се на кравайче и започна да плаче.Тя вече бе решена,няма да се съобразява с никого. Тя щеше да отиде  и да разкрие чувствата си пред него,дори и тя самата да не разбираше все още какви са.

На следващия ден,рано сутрин Кони се събуди от алармата си. Облече се с удпбни дрехи и излезе тихо мълком от къщата. Отпред я чакаше вече таксито което си бе викнала, каза му на къде да кара,а тя пусна песен от телефона си която се чуваше през слушалките.

Пътя бе лек и спокоен,неусетно вече бе стигнала летището и слезе от автомобила плащайки за пътя. Огледа се наоколо,за да намери гише от което да си вземе билет за Европа.

Кони:-Добро утро!-каза с усмивка момичето,а жената пред нея свали списаниято което четеше и я погледна с досада в очите.-Искам да закъпя билет за Италия.-жената,чието име бе Руберта, мудно се обърна към компютъра пред нея и започна да преглежда какво билети са останали.

Руберта:-Имаме билет за Рим,Италия, без прикачване,17 часа и 55 минути сложето го 18 часов път със самолет, за утре сутринта в 5:00-каза жената и отново се обърна към Кортни,като този път я огледа от глава до пети.-1260.13 долара.

Кони се поколеба дали,да даде толкова пари за един билет "Любовта изисква жертви,нали?"-каза тя на ум,но връщане назад намя. Тя извади парите от чантата си и плати,а жената и подаде билета.

Щастлива от това което направи,отиде до автобусната спирка и зачака превозното средство да дойде.Музиката в слушалките я успокояваше и я надъхваше,за утрешния ден. Не знаеше какво ще стане ътре и това леко я напрягаше,дали Даниел ще отвърне на чуствата и или не зависеше само от него. Самата мисъл,че ще застане лице в лице с него е доста притеснително,но както казват хората когато те е най-страх,няма да се плашиш.

Междувременно при момчетата цялата обстановка бе напрегната. Всеки се притесняваше за утрешния им концерт. Продуцентите от Atlantic Records щяха да бъдат там и ако ги удобрят ще има дадът да подпишат договори за три години напред.

Корбин:-Хей,Дани,какво срава?Напоследък не откъсвашм очи от телефона си. Да не си хлътнал по някое момиче...-каза шеговито Корбин но на Дание,не му бе до шегите му.

Даниел:-От доста време се чудя какво става. Кортни ми пис,че ще дойде в Италия,но не ми е отговаряла на съобщенията от тогава.-момчето обмисляше внимателно всичко което казва ма приятеля си. Но повече звучеше сякаш обясняваше по-скоро на себе си.

Корбин:-Не разбирам,какви имаш в предвид?

Даниeл:-Просто виж сам.-каза и му подаде телефона

Кони:ДАААНИИИ!

Дани:Добра новина!

Кони:Ще дойда в Италия!Не е ли страхотно !?

Дани:Иска ли питане?!

Дани:Това е невероятно,най-добрата новина която съм чувал!

Дани:Кога ще дойдеш?

Даниел:-Виждам,че е онлайн,а когато посегна да и пиша тя автоматочно сякаш излиза от линия...

Корбин:-Кони е честно момиче,щом казва,че ще дойде,заначи ще дойде.

Даниел:-Имам чуството,че нещо е станало...ако пък аз не отида при нея.

Корбин:-Кога? Утре имаме концетр,който е най-важния концерт до сега. После пък отиваме в Гърция...Чак след седмици ще можеш да отидеш...

Даниел:-Прав си,но...-беше прекъсната от приятеля си

Корбин:-Разбирам,че имаш чуства към нея и се притесняваш,но помисли и за групата... Старахме се много за това което сме постигнали...Почини си,утре в важен дем.-потупа го по рамото и трънга да излиза от стаята,но на вратата се спря,обърна се към Дани и заговори.-Ако утре,не подпишем договора,аз лично ще те закарам до Сан Диего..