Непознат

глава 5

*седмица по-късно*

Аз:Хей Даниии! Как си? Не сме си писали от доста време.
10:30.

Аз:Доообре, явно още си ми сърдит, а?
12:00

Аз:Може ли поне да знам за какво или...?
12:30

Аз:Да не е защото те нарекох просто непознат?
14:30

Аз:Добре де, извинявай за думите си. Просто съм девствена в тези работи. Нали разбираш? 🙂
15:00

Аз:Ехоооооооо!
15:50

Аз:Нормалните хора поне оставят на seen вместо да игнорирват някого просто така!
16:40

Седмицата мина бързо. Не разбрах кога вече сме петък. През това време с Дани не сме си писали мисля, че все още ми е сърдит за това дето го нарекох непознат. Но ако ще да се хвърля от мост не ме интересува. Той се разсърди за някаква глупост, а аз му се извиних...
Нещо хубаво от цялата седмица е, че Даниел от училище дето е като трън в задника изобщо не ме е говорил което е супер! Другото нешо е, че с Том сякаш затопляне отношенията си помежду си. Но мисля, че е крайни време да ви разкажа какво е станало помежду ни:
Всичко започна в 1ви класклас когато се запознахме. Бяхме близки приятели, той си беше и моя първи най-добър приятел. Бяхме винаги двамата. Споделяме си всичко, говорихме си за всякакви работи, нямахме срам един от друг, ходихме си на гости да си играем постоянно-все пак къщите ни бяха едни до други- и така нататък. Разбрахте идеята ми. Когато бяхме 4ти клас дойде и новата ни съученичка-Вивиан. Тя и Том не се разбираха. Бяха като котка и мишка. Но един ден просто го накарах да седнем ди нея на обяд,тя беше сама и нямаше приятели. От тогава бяхме неразделни. Винаги бяхме тримата,аз,Том и Вивиан. Бяхме най-добрите приятели и всичко вървеше по мед и масло. Но родителите ми започнаха да градят кариера. Ходиха на всякъде из Европа, за да прилагат работата си. Стараха се много с години, за да са сегашните супер известни адвокати. Всеки ги иска да работи за тях, а те се съгласяваха с лека ръка и така натрупаха състояние. Преместих ме се в по голяма къща, да не кажа цял замък за представите на едно 10 годишно лапе. И въпреки голямото разстояние аз и Том все още бяхме приятели. Нашите пък от тяхна страна ми давах всичко:кукли Барби, играчки колкото щеш, децки партита на рожденни те ми дни.
Когато бях 5ти клас нашите ми купуваха само маркови дрехи въпреки, че аз не исках, чувствах си се добре в тези който нося, започнаха да ми дават повече джобни и да ме карат да ходя на частно училище, но както виждате все още съм в старото си училище. И от тогава Вивиан се промени, тя се отдръпна от мен. Смисъл излизах ме тримата, да, но ако останем на саме само ние двете не можем да си кажем нищо. Просто мълчим и не знаем какво да правим. И да с една дума неловко ми беше.После дойде и момента когато започнах да харесвам и Том.Трябваше ми приятел с който да споделя.Опитах да кажа на Вивиан,но тя започна да ме игнорирва и така се запознах с Аманда.Тя беше до мен когатмисках на кого да се оплача или да разкажа за всичките си мечти,тя беше човека който бе до мен в сичко и се гордеех с това,че е моя приятелка.
Но един ден всичко просто се промени. Сякаш някой е щракнал с пръсти и е казал " Не муци, няма да стане така, тези двамата няма да са приятели".Тогва за първи път Том не убиди. Сякаш беше вчера когато той ми каза, че не иска да сме приятели и че ме е презирал  през цялото това време. Те започнаха да си излизат само двата по "приятелски", но аз виждах какви погледи хвърляше Вивиан на Том. Послушам един два пъти един  ейн разговор с нейна приятелка и така разбрах, че го харесва и ето, че в 8ми клас те станаха гаджета, а най-гадното бе, че.... Мисълта ми бе прекъсната от съобщение от.... ДАНИ!