глава 8

68 10 0
                                    

НГТ

Кортни спеше спокойно в леглото си, преди алармата ѝ да я събуди и тя да падне на студения под. От шума и от пъшкснията на Кортни, сестра ѝ-Рейчъл-влетя в стаята ѝ

Рейчъл:-ДОБРЕ ЛИ СИ?!

Кони:-Да, всичко е наред.-ппследва момент на мълчание. Не беше неловко, просто и на двете им се спеше. Тишината в стаята се наруши от по-голямата сестра.

Рейчъл:-Хайде днес да не ходиш на училище.-каза сънено тя и легна в леглото на сестра си.-Мама и тате няма да имат нищо против.-Кортни  засмян сухо, беше съгласна с идеята на сестра си, но си спомни за сделката с Том

Кони:-И аз бих искала да си остана, но не мога. Имам тест днес. -каза първото което изкочи в ума ѝ

Рейчъл:-Искаш ли да те замарам на училище?

Кони:-Не, не. Един приятел ще ме вземе. -лека усмивка се появи на лицето ѝ, за момент се почувства щастлива, сякаш най-големия ѝ сън се сбъдва.

Рейчъл:-Приятел? Кой?-започна тя с въпросите. Искаше да разбере какво става със сестра ѝ, искаше да си наваксат изпуснатото време далеч една от друга.

Кони:-Когато се прибера ще ти разкажа, а сега излез моля да се пре облека. -Рейчъл не чакаше втора покана да излезе от стаята и да си легне в нейното легло.

Междувременно в къщата на Даниел и приятелите му, се провеждаше поредния спор кой е изял последното парче пица, но това Даниел не го интересуваше. В ума му се въртяха мисли за Кортни и Том. Не разбираше как от днеска за утре тя си намери "гадже". Съжаляваше. Съжаляваше за факта, че  е бе разбрал чуствата си по-рано и за това, че не се бе до сетил, че Кони и Кортни са един ѝ същи човек.
Но не съжаляваше за вчерашната случка. Той се бе напил на животно и в полу трезвено състояние целуна Кортни. А тя му бе отвърнала. Още поминеше случилото се, поминеше меките ѝ усни и вкуса им на ягодов гланц.

Зак:-ДАНИЕЛ! -приятеля му извика, за да се върне на Земята. Не бе осъзнал кога Зак е започнал да вика името му.

Даниел:-Да, какво има?

Зак:-Да тръгваме, ще закъснеем!-стана от масата и излязоха от къщата.

ГТКортни 

Вече бях в колата на Том.Бях облечена с черени кожени дънки съчетана с дантелена блуза малко над пъпа.Двамата седяхме в леко неловка тишина.Гледах през прозореца и се наслаждавах на сутрешните светлини.Но се върнах на Земята когато момчето до мен постави голямата си ръка на бедрото ми.

НепознатTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang