На другия ден Кони стана рано. Късно вечерта тя си бе оправила багажа и сега чакаше таксито си с нетърпение. Но не защото щеше да види Даниел, а защото ако някой от родителите ѝ стане сега, щеше да я види и плана щеше да отиде по дяволите. И сякаш някой чул молитвите ѝ таксито дойде и бързо се качи в него.
Пътя мина неусетно. Сякаш с едно минаване и вече беше там. Бързо слезе от таксито и седна на една пейка на летището и зачака. Имаше малко хора там. Някои се сбогуваха, други седяха и чакаха като нея, а трети бяха леко задрямали. Леката музика която се чуваше я успокояваше и я караше да се чувства по-уверена в действията си, но всичко замря когато телефона ѝ почна да вибрира...
Тя погледна към устройството в ръката си и застина когато видя, че майка ѝ звъни. Игнорира го. Тя вече знаеше, че тя не е в дома им и само се молеше полета ѝ да не закъснер. Часа бе 4:45. 15 минути до полета ѝ едва ли щяха да дойдат навреме да я спрат и да отведат, но ако полета закъснее всичките ѝ лоши мисли щяха да станат реални.
???:-Пътниците за Италия, Рим, да отидат на терминал 55. Повтарям. Пътниците за Италия, Рим, да отидат на терминал 55.- обяви говорителката и на Кортни и олекна. С радост отиде там където трябваше.
Пред нея имаше една възрастна двойка. Баба и дядо. Изглеждаха щастливи, на лицата им имаше голяма усмивка, а в очите им бликаше щастие. Кортни въздъхна тежко, а мислите за Даниел връхлетяха в главата ѝ.
???:-Госпожице, билета ви, моля.- стьоердесата изкара Кони от мислите си и подаде билета си. Жената пред нея го шокира и тя влезе вътре.
Намери своето място и седна. До нея се намира прозорец, тя се вгледа в него, не мислеше за нищо, а просто наблюдаваше празнината. До нея имаше още две празни места които се заеха от възрастната двойка от преди малко. Тя им се усмихна топло и те седнаха до нея.
???:-Здравей, аз съм Анн,а това е съпруга ми Боб!-каза бабата мило.
Кони:-Здравейте, аз съм Кортни. Приятно ми е да се запознаем.
Анн:-И на мен скъпа... Е ще имаме дълъг полет, но поне си намерихме компания, нали така скъпи...- мъжа нищо не отговори.- Боб?...Боб?!...БОБ!!!
Боб:-Спокойно бе жена, жив съм все още!
Анн:-Притесних се, това е нормално за хора на нашата възраст...-каза спокойни жената и се обърна към момичето до нея.-Е скъпа, какво ще правиш в Италия?
Кони:-Дълга е историята госпожо...- каза тя и леко зачерви бузите си, но мисълта и бе секната от Анн.
Анн:-Говори ми на ти, не харесва хората да ме правят стара.- каза и леко се засмя.
Кони:-Както казах, изторията е дълга, но накратко отивам до там заради момче..
Анн:-Колко романтично само, истинската любов е най-могъщото нещо на света скъпа, а когато я намериш...трябва да я пазиш винаги, където и да си.-каза тя и леко дължи се виждаха в очите ѝ.
Кони:-Ами вие, какво ще правите в Италия?
Анн:-Аз и Боб се запознахме в Италия, Сицилия... От тогава сме неразделни. На нас не ни остава много на този свят... Искахме да посетим всички места на който сме ходили на младини и да си припомним доброто старо време....и искаме всичко да свърши там където започна...там където се запознахме.-малка сълза се спусна от окото на Кортни, с очите на Анн станаха червени от сълзите които задържаше.-...Както казах,любовта е най-могъщото нещо на света. С щом от Сан Диего отиваш чак до Рим...това е истинска любов....
ESTÁS LEYENDO
Непознат
RomanceЖивота ми бе празен преди него.Живота ми бе провал преди него.Живота ми нямаше цел преди него.Живота ми бе разруха преди него.Живота ми след него беше различен.Беше мечтания живот който съм искала,но нека ви се представя.Казвам се Кортни,а приятекит...