Непознат

глава 17

На другия ден Кони стана рано. Късно  вечерта тя си бе оправила багажа и сега чакаше таксито си с нетърпение. Но не защото щеше да види Даниел, а защото ако някой от родителите ѝ стане сега, щеше да я види и плана щеше да отиде по дяволите. И сякаш някой чул молитвите ѝ таксито дойде и бързо се качи в него.

Пътя мина неусетно. Сякаш с едно минаване и вече беше там. Бързо слезе от таксито и седна на една пейка на летището и зачака. Имаше малко хора там. Някои се сбогуваха, други седяха и чакаха като нея, а трети бяха леко задрямали. Леката музика която се чуваше я успокояваше и я караше да се чувства по-уверена в действията си, но всичко замря когато телефона ѝ почна да вибрира...

Тя погледна към устройството в ръката си и застина когато видя, че майка ѝ звъни. Игнорира го. Тя вече знаеше, че тя не е в дома им и само се молеше полета ѝ да не закъснер. Часа бе 4:45. 15 минути до полета ѝ едва ли щяха да дойдат навреме да я спрат и да отведат, но ако полета закъснее всичките ѝ лоши мисли щяха да станат реални.

???:-Пътниците за Италия, Рим, да отидат на терминал 55. Повтарям. Пътниците за Италия, Рим, да отидат на терминал 55.- обяви говорителката и на Кортни и олекна. С радост отиде там където трябваше.

Пред нея имаше една възрастна двойка. Баба и дядо. Изглеждаха щастливи, на лицата им имаше голяма усмивка, а в очите им бликаше щастие. Кортни въздъхна тежко, а мислите за Даниел връхлетяха в главата ѝ.

???:-Госпожице, билета ви, моля.- стьоердесата изкара Кони от мислите си и подаде билета си. Жената пред нея го шокира и тя влезе вътре.

Намери своето място и седна. До нея се намира прозорец, тя се вгледа в него, не мислеше за нищо, а просто наблюдаваше празнината. До нея имаше още две празни места които се заеха от възрастната двойка от преди малко. Тя им се усмихна топло и те седнаха до нея.

???:-Здравей, аз съм Анн,а това е съпруга ми Боб!-каза бабата мило.

Кони:-Здравейте, аз съм Кортни. Приятно ми е да се запознаем.

Анн:-И на мен скъпа... Е ще имаме дълъг полет, но поне си намерихме компания, нали така скъпи...- мъжа нищо не отговори.- Боб?...Боб?!...БОБ!!!

Боб:-Спокойно бе жена, жив съм все още!

Анн:-Притесних се, това е нормално за хора на нашата възраст...-каза спокойни жената и се обърна към момичето до нея.-Е скъпа, какво ще правиш в Италия?

Кони:-Дълга е историята госпожо...- каза тя и леко зачерви бузите си, но мисълта и бе секната от Анн.

Анн:-Говори ми на ти, не харесва хората да ме правят стара.- каза и леко се засмя.

Кони:-Както казах, изторията е дълга, но накратко отивам до там заради момче..

Анн:-Колко романтично само, истинската любов е най-могъщото нещо на света скъпа, а когато я намериш...трябва да я пазиш винаги, където и да си.-каза тя и леко дължи се виждаха в очите ѝ.

Кони:-Ами вие, какво ще правите в Италия?

Анн:-Аз и Боб се запознахме в Италия, Сицилия... От тогава сме неразделни. На нас не ни остава много на този свят... Искахме да посетим всички места на който сме ходили на младини и да си припомним доброто старо време....и искаме всичко да свърши там където започна...там където се запознахме.-малка сълза се спусна от окото на Кортни, с очите на Анн станаха червени от сълзите които задържаше.-...Както казах,любовта е най-могъщото нещо на света. С щом от Сан Диего отиваш чак до Рим...това е истинска любов....