Приключенията на една Краставица

Планетата на Ножиците

О, здравейте пак! Вас страх ли ви е от високо, мен много. Тези ножици са много ЗЛИИИ. Мисля, че ще ме заведат до тяхната планета. Аз съм много любопитна(вие вече знаете) и реших да попитам една ножица накъде отиваме.
-Извинете, искам да ви попитам къде отиваме?
-Млъкни! -отговориха ми.
Много са лоши, дори и не искат да ми кажат къде отиваме. Реших да попитам една друга ножица.
-Здрасти, къде ще ходим?
-На планета Ножаций.-каза ми.
Първо се радвах, че някой ми отговори, но след това се сетих, че не съм на Земята. След 5 дни най-накрая стигнахме на тяхната планета. Пак ме прибраха в пликчето и не можех да гледам.
След 1 час ме извадиха и видях, че сме в къща. Беше страшничко. До мен дойде една ножица и ми каза:
-Ще станеш на пастет! Муахахаха!
Много се зачудих, какво има в предвид и го попитах защо точно на пастет, все пак аз съм малко тъпичка.Дойдоха моите мили "приятели" (всъщност врагове). Това са инжекциите.В този момент се появи нещо. Сетих се за милия ми другар Домата, но не беше той. Кой беше се чудите? Това беше сладкиша, който накара ножиците и инжекциите да дойдат и да ме отнесат на планетата им.
-Явно ще умра, а все още не съм разгледала света! Това явно е моята съдба! -казах си аз.
-Не е време да си отиваш от този свят ,ще те спася. -отвърна ми сладкиша. Аз го гледах, сякаш за първи път излизам на бял свят.
-Давай! Какво чакаш? Бързо изтичай до вълшебното ми килимче! -изкрещя ми този сладкиш.
Обаче аз не знаех къде е това килимче и от всички страни ни заобикаляха ножици.
-Майко мила, какво ще правим сега?! -попитах аз.
Тогава сладкишът свирна с уста, но нищо не стана. Чудих се какво стана,но не само аз стоях като пън. 5 секунди по-късно ми каза :
-Ами... качвай се на гърба ми?!
-Абе, човече къде ти е гърба!-попитах го.
-Ами не знам... Качвай се някъде, бързо!
Скочих на "гърба" му, но там имаше крем. Реших да го опитам(йъл) и мисля, че разбрах защо са го изхвърлили на боклука, но бях толкова гладна , че щях да пукна, затова единствения вариант беше да изям само кремчето му. Виждах планетата Земя, сякаш е на 2 километра! Не можех да повярвам, че си идвам пак!
-Почти стигнахме! Йеее!
-Тихо! Разсейваш ме! Искаш да си отидеш у дома , нали! -казваше ми сладкиша.
-Ами искам!При най-добрия ми приятел домат! Бързо, бързо!
-Спри да крещиш! -отговори ми.
След известно време бяхме на земята.
-Какво..... е ставало!?
-Кога, къде, какво, нееее, нищо не съм правила!
-Но тогава кой ми е изял крема!? -попита новия ми приятел.
-Не знам!? -отговорих му.
Изпрати ме до вкъщи при домата и ми каза, че мога да отида у него(про Сладкиша) , когато си искам.
-Дойде си!? Най-накрая!-викнна ми доматът.
-Да! Пак ще имаме приключения!

Вижте още за Крсти и другарите му!