Приключенията на една Краставица

Запознавам се с храни

Когато се прибрах, с домата заспахме.На следващия ден реших да си намеря още приятели. Извиках и домата. Излезнахме и видях някакво Макайданалцън. Не знам какво е това?! Приближих се и имаше някакъв сочен бургер:
-И почвам да бегам, бате!
-Хей, какво става? Защо бягаш!-попитах го аз.
-Искат да ме изядат! Няма да им позволя!
-Добре, добре! Явно ще живееш нас! При Нас няма лоши хора! А тук в този Макайданалцън има зли хора!
-Щом ми давате у вас да живея, благодаря! И казва се McDonalds.
-Няма значение!
Тримата пак тръгнахме да търсим приятели и срещнахме зеле.
-Здравей! Как се казваш, зеле?
-Казвам се Цецка! Ами вие?
-Ами аз съм Красти, това е Домата, това пък е Бургера и имам още един другар Сладкиша, но той в момента не е с нас! Искаш ли да сме приятели?
-Приятно ми е да се запознаем! Разбира се, че искам да сме приятели! Но ти Красти ми изглеждаш много позната! -рече ми Цецка.
-Абе, ти си Цецката! Как те забравих, от едно село на двора на едни лоши хора! Ей!
-Спомням си те.! Добре, че се видяхме! Супер! -отговори ми зелката.
Тогава четиримата се прибрахме. В къщите ни имаше охлюви!
-Къш, къш, махай се! Моля те, не искам да ти се карам, ти си добро охлювче!-рекох им.
Е и те разбира се, се махнаха. Малко по-късно заспахме, защото беше късно. Проблемът беше, че забравих колко досадна беше Цецка понякога. През нощите тя много обичаше да пее и разбира се и сега пя.
-Цецка е на върха,
и тя ще донесе победа,
Цецка е най-добрата,
защото е голяма зелка!
-Цецке, моля те спри да пееш, опитваме се да спим?! -рекох ѝ аз.
-Ами, заспивай. Аз ще пея в сънищата си...
На сутринта нищо не ми се правеше. Аз съм една самонадеяна и самостоятелна краставичка, но днес май ми беше ден за мързрлуване. Домата , Бургера и Зелката ми слугуваха и беше много забавно, поне за мен. За мое съжаление дойде Сладкиша и каза на мойте приятели да излязат и да се поразходят малко , но мен ме мързеше толкова много, че дори и не исках да си мръдна пръста. Много се забавиха мойте другари. Чаках ги около 3 часа. Попитах ги какво правеха толкова много време:
-Е най-накрая си дойдохте! Какво правихте?
-О, бяхме в един хранителен мол и играхме на игри! Беше много забавно! -отговориха ми те.
-А какво е "хранителен мол"?учудено ги попитах.
-Това е мол само за храни и се намира на друга планета. Много е близко до нашата-само на 30 минути. -отвърнаха ми с усмивка на лице.
Стана ми тъжно, че не съм успяла да отида с тях. Но все пак понякога трябва да си помързелуваш. Ами беше много късно и пак заспахме, но докато заспивах някой чукнана " вратата"на къщата ми. Трябваше да отворя. Това беше Сладкиша, който в същото време мразех и харесвах като приятел.
-Ей, какво правиш тук през нощта? А и защо не ме покани да дойда с вас в мола?
-Искам да ти кажа, че имам билети за киното в мола и, ако искаш може да дойдеш с нас!-отговори ми сладкишът.
-О, ами ще дойда! Значи ще сме аз, ти, Цецка, Бургера и Домата.
-Да! Точно така! -отвърна ми сладкиша с радост. Изпратих го до къщата му, защото той ме помоли и живееше доста далечко от нас. Когато се сбогувахме аз се прибирах.Умирах от страх! Мислих си как щях да видя Бойко Борисов по боксерки! Това е кошмара на всеки! Прибрах се много бързо у дома и заспах веднага, защото нямах търпение за утре.

Е Красти и приятелите ѝ ще ходят на кино! Каква бъркотия ще стане! Не изпускайте!