Приключенията на една Краставица

Истината

Гл. Точка на Сладкиш:
Събудих се. Излязох навън и видях едни дечица да си играят. Бяха много весели, а не като мен в момента. Чувствах много емоции:радост, тъга и всякакви други. В момента се чудите защо нали? Ами , защото днес отивам сам при онази Яби и ще разбера цялата истина. Запътил се към къщата ѝ. Не исках да ходя сам, защото можех да се изгубя, но рискувах. След около 30 минути бях там(забавих се, защото се обърках и стигнах до Южния парк и с една дума:изгубих се). Та както и да е. Почуках и тя ми отвори.
-Здравей Сладкиш!
-Добро утро! Може ли да вляза?
-Да.
Влязох. Седнахме и почнахме да си говорим.
-Та, Яби.... Вече сме приятели нали?
-Да.
-Имаш ли други приятели освен мен, Праскавания, Красти и другите?
-Ъм... Не..
-Сигурна?
-Д-да.
-КАЗВАЙ ВСИЧКО! НЯМА ДА ТЕ ЧАКАМ СТО ЧАСА! КАЗВАЙ КАКВО ОБЩО ИМАШ С НОЖИЦИТЕ!-крещях,но просто се изнервих.
-К-какви н-ножиц-ци?
-Стига си се правила на интересна! Ако беше по-умна щеше да скриеш снимката ти с ножицата! Ако не ми кажеш какво общо имаш с тях ще те нарежа на парченца!-извадих един нож, чувствах се като тях... Като ножиците.😞
-Добре! ДОБРЕ! СПРИ! Като бях малка едни ножици ме отвклякоха. Отидохме на тяхната планета и когато стигнахме ме хвърлиха в нещо като килер. След това докараха и някакъв сладкиш, приличаше на теб. Както и да е. Щяха да го убият, но той беше много малък и аз реших да се пожертвам. Този сладкиш го откараха и пак го върнаха на Земята. Те ми казаха така. Върнаха се при мен след около 3 дни, бях гладна и жадна. Нищо не ми дадоха да ям. Споделиха ми, че след 2 часа идват да ме накълцат. След 1 час дойде при мен една ножица. Държеше нож. Мислех си, че това ще е последния ми дъх, но не. Той ме отвърза от стола, на който бях вързана и ми даде малко фъстъци. Изядох ги и той ми каза, че трябва да тръгваме бързо преди да са ни хванали. Така той ме изведе от тяхната планета и вече сме приятели. Той ме спаси!
-Значи тази ножица е била момче?!
-Да.
-Ето защо на снимката се гледате толкова мило! Съжалявам.
-Няма проблем.
Прегърнахме се и аз тръгнах. След около 20 минути се прибрах у дома.

Здравейте! 😜
Знам, че тази глава е много кратка, но да има нещо. 🤣
Поне разбрахте каква е тази Яби. 🙂
Но пък може да се окаже лоша, кой знае! 😏
А и съжалявам за забавянето ми, но просто нямам време да пиша много-много. 😔
До скоро! 😘