-Добро утро на мен си! -само това можех да кажа, тъй като аз съм си самонадеяна и спа сама, докато мойте приятели живеят заедно! Е както и да е.
Почуках на "вратата" на къщата на другарите ми. Отвори ми Бургера.
-О, здравей Красти! Днес сме на кино, знаеш нали?
-Знам, ти как си? Другите спат ли?
-Да, аз станах много рано и гледах една точка, защото ми беше много скучно! Много искам да отида на киното! -отвърна ми Бургера.
-И аз много искам да отида. Какво се разбрахте със Сладкиша?
-Ами той ще дойде да ни вземе! Купил си е хранителна кола!
-О, звучи интересно! А какво е "хранителна кола"?
-Кола за храни, като нас! Ще се поберем в нея.
-Добре!
Малко по-късно се събудиха и другите и точно тогава Сладкишът дойде и ни взе. Колата му беше много красива! Влезнахме в нея и Сладкишът каза нещо на автомобила!?
-Hello, can you take us to the food mall? -каза " Шофьора".
Аз нищо не разбрах, не съм много добра в езиците , но мисля, че говореше на немски, аз пък откъде да знам! Но в този миг колата потегли. Беше много бърза.
-Уникална кола си си купил!
-Благодаря! Наистина ли ти харесва? -попита ме Сладкишът.
-Да, великолепна е. И аз искам такава!
-Ако искаш ще ти купя! -предложи ми.
Тогава аз спрях да дишам. Кой за Бога ще предложи да му купят кола безплатно!? Не знаех какво да кажа, но пък второто ми име е " Самонадеяна" и затова му казах, че сама ще се оправя.
След 3 секунди бяхме в мола, по-скоро в паркинга. Колата сама се караше, супер забавно!
Докато намирам място.... тия хора не спят ли.... беше само 8:00 часа и вече в мола беше пълно. Е най-накрая си намерихме място. Слеьнахме и влезнах ме в мола. Беше много интересно!
-Тук е супер забавно! Има толкова много неща!
-Да така е. -отговориха ми.
Сладкишът ни заведе в киното, взехме си билети, купихме си неща и влезнахме.
Гледахме филм наречен"Забавата".Беше интересен, защото се случваха много смешни неща. По време на киното се сетих за случка със Сладкиша.
-Хей, извинявай, че прекъсвам гледането ти, но ми стана интересно, че онзи ден извика ножиците да ме накълцат , а след това ме спаси. Как е възможно!? -попитах го аз.
Той се засмя и ми отговори:
-Хаха, просто те ем бяха упоили и станах с друг характер, но се осъзнах и те спасих, защото не обичам да причинявам болка.
-О, ами забравих да ти благодаря, затова сега ще ти кажа благодаря!
-Няма за какво! Това ми е работата! -отвърна ми. В този миг Бургера изпусна играчката, която си беше купил.
-Хей, какво правиш ? -попитах го аз.
-Това все пак е топка, къде другаде да играя , ако не и тук!? -тогава хвърли топката толкова силно, че екрана на киното се счупи. Всички започнаха да ни крещят, докато не дойде охраната, който ни изгони.
-Е браво, сега какво ще правим?
-Съжалявам, но аз не съм играл никога?! -отговори Бургера.
Нямаше какво да правим тук и си тръгнахме. Отидохме в паркинга, качих ме се на колата и бяхме толкова разсърдени на Бургера, че даже не му говорихме. Прибрахме се по къщите. Бях много уморена и реших да подремна, но не успях. Защо ли? Ами чувах някакви удари в стената от другата къща. Затова мигом отидох да видя какво става. Влезнах без да почукам.
-Бургер спри с тази топка! Остави я! Опитваме се да си починем малко! -казвахме му ние.
-Ох, добре! Аз ще излезна малко на разходка навън. каза ни той.
-Добре, но не се бави! Ще има специална вечеря в къщата на Красти. Не забравяй! споделихме му.
-Добре, няма да се бавя.
Минаха 4 часа, откакто не се е прибрал Бургера. Почнахме да се притесняваме.
-Е просто да хапваме! -каза Цецка.
-Ами добре.
Ядохме пуканки, бонбони и близалки. Сигурно сега си мислите, че сме канибали, но не сме. Тези храни бяха специални и за ядене. След 15 минути се наядохме. Искахме да отидем на кино, но за съжаление Бургера развали всичко.
-Много ми се ходи на кино.-казах аз.
-На всички им се ходи.-отвърна Домата.
-Имам идея, да отидем в близкото магазинче, все пак там има телевизор и ще може да гледаме! -предложи Цецка.
-Добра идея! -отговорихме.
-Но има и един малък проблем:къде е Бургера?-споделих аз.
-Не знам, все пак някой ден ще си дойде!
Излязохме навън и се запътихме към магазина. Ходихме около 5 минути, докато накрая не стигнахме.
Влязохме и видяхме това, което търсихме.
-А, може ли да го ползваме или е стока? -попита Домата.
-Щом е включен и не е в кашон, значи да.-отвърна Цецка.
-Обаче трябва да внимаваме, защото тук има хора, а те могат да ни вземат и да ни продадат.
-Затова не се бях сетила, Красти! -каза зелката.
Видяхме някакъв стол и решихме да седнем, но в този миг Цецка ни предупреди.
Цецка:Не, няма да сядаме там!
Красти:Защо?
Цецка:Защото ще забележат, че ние сме "живи" храни!
Красти:Е не са ли всички живи?
Домата:Красти има право. Имам идея!
Цецка:Каква?
Домата:Ще се слеем с другите храни. Аз при доматите, Красти при краставиците, а Цецка при зелките.
Красти:Добре, но няма да сме заедно.
Домата:Толкова сме близо един до друг. Стига, не сме бебета.
Цецка и Красти:Да, добре.
Настанихме се и почнахме да гледаме.
Докато се наслаждавахме на мача, една лелка дойде и почна да си избира домати. А там беше и нашия приятел!
Бореше се за живота си, но не се получи. Лелката избра точно него. Плати и си тръгна.
Цецка:Красти, ела веднага при мен!
Тайно и незабележимо отидох при Цецка.
Красти:ТРЯБВА ДА ГО СПАСИМ!
Цецка:Как?!
Докато мислех се сетих как преди спасих домата от една друга лелка, чакай малко тя беше същата като от преди.
Красти :Следвай ме!
Бързо се изнизахме от магазина и отидохме да търсим Домата. Търсихме навсякъде.
Красти:Цецка, сетих се нещо!
Цецка:Какво е?
Красти:Домата ми сподели, че от страх понякога прави тъпи неща.
Цецка:Като?
Красти:Не знам. Просто да видим.
Мина доста време и видяхме парче найлон от плик. Беше шарен. А такъв беше плика, с който беше и лелката.
Красти:Това е от плика на лелката!
Цецка:Да, но има много хора с такъв плик.
Продължихме да го търсим и........
