Приключенията на една Краставица

Късметът беше на наша страна

Слънцето излезе и тогава видяхме..... Някаква сива сграда.
-Сгреши ли сме мястото нали?
-Красти, довери ми се!
-Как?! Това място е непознато за мен! Ножиците живеят на друга планета, не на Земята в някаква сива сграда!
-Ще млъкнеш ли, моля те!
-Да.....ама не.
-Приготви се! Влизаме!
-Кога, сега?!!?!
-А не, когато се появи Дядо Коледа!
-Йеее!
-Когато кажа 3 влизаме! Чу ли?
-Да!
- 3!
-Ааааа!
Почнахме да тичаме към входа. Забелязахме някакви бутони, но за съжаление не ги натиснахме.
-Стигнахме вече наистина!
-Супер.
-Готова ли си?
-Не знам.
-Отварям вратата.
-Добре.
Сладкиша отвори вратата на сградата и там видяхме всякакви неща! Някакви черни дивани, столчета, кухнята, многоо маси... с ножици.(нормални ножици)
-Ако помня правилно.... Тук някъде трябва да има тайно място...
Търсихме около 10 минути, но без никакъв успех. А странното беше,че нямаше никой в тази сграда.
-Крастиии! Сладкиишшш!-чухме Домати да крещи с цяло гърло!
-Какво става! Как си! Добре си нали? Къде са другите?!-питахме аз и Сладкиша.
-Д-другите останаха там! При ножиците! Там са!
-Къде? Заведи ни!
-Елате!
Следвахме Домата и стигнахме до някаква много странна врата! Отворихме я бавно и там видяхме всички, абсолютно всички!
-Всички са тук!
-Щрак щрак имаме гостиии!-т-това б-б-еше една от н-но-ж-жиците!
Единственото, което помня беше, че заключиха вратата зад нас и след това всички... Заспахме.
__________Малко по-късно______
-Ние сме в клетки! Крастиии!-накрая се събудих от викането на Сладкиша!
-И вие сте тук! И вие сте заклещени!-каза Бургера, който беше в същата клетка, в която и аз.
-Всички сме тук, а добре ли сте?
-Да! -отговориха ми другите!
-Всъщност не всички сме тук! Ябълката не е тук, не е и в клетка, нито е и вкъщи! Няма я!
-Какво имаш в предвид, Цецка?
-Може т-тя д-да е от....
-НОЖИЦИТЕ! -каза Сладкиша!
-Вярно! Може да ни е изиграла!
-Но! Красти! Тя ми е една от първите приятелки, не би го направила!
-Родил си се зъл, останал си зъл!-отвърна Цецито.(😂)
-Ужасна, тъпа ябълка! Ще я размажа!
-Праскавания, успокои се!
-Ъххх!
-Да измислим план!
-Предлагай ,Сладкиш!
-Защо аз?
-Най-умен си!
-Мхм, със сигурност аз не давам най-добрите идеи... Със сигурност не измъкнахме Домата от лошата леличка, заради мен... 😒-отвърна Бургера.
-И ти си прав... -потвърдих.
-Щраккккк! -влезе с гръм и трясък една от ножиците!
-Пусни ни! -каза Домата (лол)
-Пхахахахахахахха! Не!
-Какво искате от нас?
-Да ви направим на пастет! (Лол)
-Идиот. -Цецито е върха. 😂
-Си ти.
-Си ти по 3.-Цецитооооо!
-Млъкни!
-Няма!
Цецка и ножицата се заяждане, а на мен през това време ми хрумна идея.
-Бургер! -шушумушу (лол)
-Да?
-Имам идея!
-???
-Може Цецка да разсейва тази ножица и да я до влече малко по-близко до нас! Виждаш, че ножицата държи някакъв ключ, може да го вземем и да си отключим!
-Добре , става. Кажи го на Цецка.
-Не мога! В момента се заяжда с някои хора...
-Добре.... Тъй като клетката и е до нашата, аз ще кажа на Домата за плана ти и той ще предаде на нея.
-Става!
Така Бургера каза на Домата за  плана, а той го повтори на Цецка. Чух, че казва, че е съгласна.
-Ей ножичко!
-Не съм ножичко!
-Ела да те огледам! Изглеждаш ми много мъничък от далече, ела да те видя! Бебе такова!
-Ти си бебе! -ножицята се приближи към Цецка, а тя бързо взе ключа!
-Абе добре си! Не си много дребен!
-Знам, ти нормално така да ме виждаш-отгромен, защото си малка... Хаха!
-Викат те!
-Знам, чао.
-Бай, бай!
Ножицата си тръгна, а Цецка ни показа ключа. Подаде ми го и аз отворих първи нашата клетка с Бургера, след това тихо се измъкнахме и отключихме и клетката на Цецка и Домата и накрая на Сладкиша и Праскавания.
-Много сме добри!!!
-Особено аз! -каза Цецка.
-Аха....
-Хора! Да тръгваме! -каза бургера!
-хайде, хайде! -отговори Сладкиша!

___________След 15 минути_____
Вече бяхме на бял свят! Всичко беше нормално!
-Лесно беше!-каза Цецка.
-И забавно! -допълни Бургера.
-Аха, имаше само един малък проблем! Три ножици ни следваха!
-Да , но ги изгубихме!
-По много странен начин!
-Ами... Сладкиш.... Хубаво е, че къщата ти е кофа за боклук, за да не ни заподозрят!
-Хехе! Да!
________На следващия ден______
Вече бяхме в домовете си! Вчерашният ден беше прекалено "напечен", затова решихме, че днес НЯМА да си стоим вкъщи(да ние сме луди). Искахме да разгледаме ЦЕЛИЯ ГРАД, за да сме сигурни, че ножиците не ни следят изобщо! А забравих да ви кажа! Вчера убихме около 17 ножици с ножчето на Сладкиша,което държеше за спешни случаи! Луди сме, знаем!
_______СЛЕД 35 ЧАСА______
Така! Здравейте отново, краставички! Поогледахме ЦЕЛИЯ град и нямаше никаква следа от ножиците и от.... ЯБИ. Няма значение. Важното е, че вече ще живеем добре отново. Радвам ве, че отделните време, за да прочетете малко за моя живот! Много ви обичам и не забравяйте, че сте много за мен и за другите! Пазете се и ви желая всичко най-хубаво!
ТОВА БЕШЕ КРАЯ!

Гл. Точка на ЯБИ:
-Може и да не е края! Измъкнахте се, но може и да не можете да се измъкнете по нататък! Мухахахаха!

Здравейте, хора! 🥺
Колко много път извървяхме дотук! 😍🥺🤪
Много ще ми липсва тази история! Това за съжаление беше края! 🥳😭
Дано ви е харесала и ви желая всичко най-добро!💞
Не знам какво е на мислила Яби и даже и не искам да знам! 😒😂 Имахте ли ѝ доверие изобщо! 😆😅
Аз НЕ! ❌
Честит ни край! 😂☹️💜