Приключенията на една Краставица

Яби и Сладкиша

Събудих се. Бях свежа и исках да говоря със Сладкиша. Излязох навън и се запътих, към дома му. След около 10 минути бях там и отново се показа онзи морков ЛИДЛ( още не мога да се въздържа да не се смея на името му🤣). Приближих се и той се измъкна от кофата (дома му).
Лидл: Какво искаш, пак?
Красти:Да говоря със Сладкиша.
Лидл:Не може!
Красти:Сърдиш ли ми се?
Лидл:Не, 100% вчера не се държа с мен, като боклук!
Красти:Не съм.
Лидл:Подиграваше се на името ми. Мога и аз да ти се подигравам с твоето име, че е като краста, но не се!
Красти:Ол, съжалявам!
Лидл:Казваш го с надсмешка, нали?
Красти:Не, не! Наистина сгреших! Съжалявам! -вече говорих сериозно.
Лидл:Прощавам ти. Сладкиша е тук, влез.
Влязох и видях Сладкиша. Отидох при него и той ме погледна.
Сладкиша:Добро утро!
Красти:Добро! Как си?
Сладкиша:Добре! Ти?
Красти:Не съм добре.
Сладкиша:Защо?
Красти:Днес отиваме пак при ябълката, нали вчера я видя, като ми даде подаръка.
Сладкиша:Аха, да, сетих се! Да тръгваме тогава.
Красти:Добре.
Тръгнахме и след около 15 минути бяхме там. Почукахме и Яби ни отвори.
Яби:Здравей Красти и този до теб.
Красти:Това е мой приятел. Казва се Сладкиш. Сладкиш, това е Яби.
Яби:Приятно ми е!
Сладкиш: И на мен.
Яби:Влезте.
Влязохме. Аз и Яби си говорихме, а Сладкиша отиваше незабележимо към странната ѝ снимка с ножицата. След около 2 минути стигна до нея. Поразгледа я и видя, че ножицата гледа Яби много мило.
*преди време*
Сладкиша:Оставете ме, моля ви!-молеше се бебе Сладкиш.
Ножици:Няма! Ще те убием!
Сладкиш:Но аз съм малък!
Ножици:Бебе, тийнейджър, дете , все тая! Мухаха!-в този момент дошла и малка ябълка.
Ябълка:Не, пуснете го! Моля ви! Този Сладкиш е малък, бебе е, като мен! Убийте мен, а не него!
*край*
Неутрална гледна точка
Сети се за ябълката, която спасила живота му. Замисли се дали това е тази същата ябълка. Но пък , ако беше тя, досега да беше станала на пастет(умряла). Как ще обясним обаче защо ножицата гледа Яби толкова мило? Да не би е ставало нещо между нея и ножицата?
Гл. Точка на Красти (както винаги)
Сладкиша се забави много. Казах на Яби, че отивам да поразгледам дома ѝ, но я излъгах. Запътих се към Сладкиша, който гледаше снимката много учуден.
Красти:Ехо, Сладкиш? Какво има? -попитах, но не получих отговор.
Красти:Сладкиш!
Сладкиш:О, да, здравей Красти. Не те видях. А-аз гледах снимката и мисля, че познавам тази Яби!
Красти:Как така?!
Сладкиша:Преди доста време ножиците ме отвлякоха. Казаха, че ще умра, но една ябълка се пожертва за мен!
Красти:Има хиляди ябълки по света!
Сладкиш:Да, но тази Яби ми е някакси позната. А и на снимката е с ножица, а не много ябълки са се срещали с ножиците.
Красти:И ти си прав. Да вземем ли снимката?
Сладкиша:По-добре не. Да поговорим с Яби?
Красти:Добре.
Върнахме се при нея. Почнахме да си говорим и Сладкиша почна да говори по темата за ножиците.
Сладкиша:Та, Яби имаш ли врагове?
Яби:А-ами н-не.
Сладкиша:Сигурна?
Яби:Д-да.
Красти:Какво има? Защо говориш хлипайки?
Яби:Не знам. Вие имате ли врагове?
Красти:Д..... -Сладкиша не спря.
Сладкиша:Не! Или поне не се сещам.
Красти:А, Яби какви приятели имаш?
Яби:Как така?
Красти:Само храни ли?
Яби:Н...... Д-да.
Красти:Наистина добре ли си?
Яби:Да, да. Добре съм. Нищо ми няма.
Сладкиш:Било ли те е страх от нещо?
Яби:Н-не.
Красти:Хм... Добре.
Яби:З-защо м-ме разпитвате така? Мразя да ме разпитват.
Сладкиш:Да те опозная.
След е около още 5 минути говорене , решихме да си тръгваме. Сбогувахме се с Яби и си тръгнахме. По пътя със Сладкиша си приказвахме.
Красти:Как ти се стори Яби?
Сладкиша:Странна. Всеки път, като повдигнем тема за приятели или нещо подобно, тя се държи странно. Не мога много точно да го опиша.
Красти:Знам.
След около 6-7 минути изпратих Сладкиша до дома му и след това аз се прибрах.

Ехо, нова глава!
Какво става с Яби и Сладкиша? 🤭🤔
Тъкмо става драматично, затоса не изпускайте! ❤
Доскоро! 👉🏻😎