Обещанието

☆Глава 11-та:☆

Оправда се тя, а жената я гледаше и се усмихваше.

-Извини ме. Приличаш ми на едно момиче.
-Няма нищо. Извинете ме, но аз ще трябва да тръгвам.
-Добре.

Кай стана от масата, придружи Вики до изхода на имението.

-Искам да дойда, да те испратя до вас.
-Няма смисъл да ме испращаш. Мери трябва да дойде след малко.

Усмихна се момичето и в този момент пред портите на имението паркира една жълта кола. Това беше такси, а в самата кола стоеше приятелката ѝ.

-Ето, тя дойде.
-Добре. Ако има нещо, звъннете.
-Спокойно, ще се оправим.

Момчето се усмихна и я гледаше как се отдалечава от него и се качва в таксито.
♡♡♡

-Как си? Какво правиш тук?
-Дълга и широка. Хайде да отидем на кафе, да ти разкажа и да потърсим работа и квартира.
-Добре. Както кажеш. Извинете ще ни закарате ли до кафене "Роза".
-Да, разбира се.

Шофьора потегли и ги закара до кафенето. Момичетата платиха на шофьора и седнаха на вън. Заведението имаше и вънкашни маси с чадърчета.

-Е, разказвай!
-Нали се напих и си тръгнах.
-Да, след това и "Черна сянка" си тръгна. Тръгнал е след теб?

Мери я погледна и сервитьорката дойде.

-Два студени шоколада. Искам и сметката!
-Добре.

Момичето отиде да издава поръчката.

-Какво се случи?
-Ами нахалства ми да ми помогне да стигна до вкъщи. Влязохме в едно такси и аз тъпата съм заспала. След това какво е правил не знам и на сутринта се озовах в неговата спалня, легнала на гърдите му. После закусвах с него и прислужницата му.
-А сигурна ли си, че не се е възползвал, докато си биля пияна.
-Не е, спокойно. Той такъв човек ли е?
-Попринцип да, но откакто те е срещнал в хотела и от тогава се държи странно.
-Разказал ви е за хотела?
-По скоро той е разказал на Марк и Стив, а моето момче каза на мен.
-Това просто беше инцидент. Мале, как щях да се размажа на плочките, ако не беше той.

Момичето се разсмя и млъкна, щом забеляза един мъж, който ги гледаше и се държеше някак странно.

-Вики хайде да се махаме от тук. Имам лошо предчувствие.
-Защо, какво предчувствие?

Синеокото момиче хвана зеленоокото за ръката и я задърпа да излязат от кафенето.