Обещанието

☆Глава 14-та:☆

-Ами не знам, аз трябва да си оправям дрехите и да се пребера в хотела.
-Значи няма да идваш?
-Да.
-Добре. Пази се, аз ще отида при тях, ако има нещо, звънни.
-Добре. Хайде, да не те чакат. Лек ден.
-Лек ден и на теб.

Момичетата се прегърнаха и се разделиха. Докато се пребираше, Вики имаше чувство, че някой я наблюдава, но не знаеше кой. Мери звънна на приятела си и каза адреса на Вики на Кай, за да отиде, да я види, дали ще е добре и дали ще успее да се пребере. Тя се притесняваше за приятелката си. Вики се пребираше и времето се смрачаваше. Почти да беше стигнала до хотела, тя мина по една тъмна уличка, за да мине по напряко, но тя усети, че някой е застанал зад нея и ѝ запушва устата. Тя се опитва да се измъкне, но само испищя

-Престани да се бориш, Вики.

Чу се мъжки глас, който ѝ заповядваше. Зеленоокото момиче се изнерви и се опита да го настъпе и успя. Той изстена и я пусна, тя тръгна да бяга, но той я настигна.

♡♡♡
В този момент той посегна да я удари, но Кай стрелна с пистолет до един контейнер, който беше до тях и мъжа погледна оттам, където се чу изстрела.

-Махни се от нея!

Извика Кай и насочи пистолета към мъжа. Опитвайки се само да го сплаши без да го наранява. Мъжа който беше хванал момичето го погледна и се подсмихна.

-Друг ден ще се видим дъще.

Мъжа тръгна към момичето и го размина и така изчезна, както и се появи от мрака. Момичето падна на земята и започна да плаче. Чернокосия отиде до нея и я прегърна.

-Спокойно, тук съм.

Тя го прегърна и започна да плаче на рамото му.

-Благодаря.
-Хайде да те испратя.
-Добре.

Момчето и момичето пристигнаха до хотела, тя го помоли да дойде до ансансьора и да я испрати до стаята ѝ.

-Искаш ли кафе?
-Да, ако може.
-Влез.

Момчето влезе в апартамента, беше чисто и подредено. Той седна в хола, а тя отиде в кухнята да направи кафе, но той не се сдържа и отиде в кухнята, застана зад нея и я хвана за кръста. Тя леко подскочи, понеже до сега никой не е бил толкова близо до нея и не я е хващал по този начин.