Обещанието

☆Глава 30-та:☆

-Антонио свободен си. Ако искаш отиди си почини ако си гладен си сипи от вечерята.
-Добре, госпожице.
-Вики ела мила.

Повика я жената и седна на един стол до масата кадето беше сервирала вечерята.

-Антонио, пусни кученцето. То е на приятелката ми.

Мъжа пусна кученцето и то отиде при Вики. То застана до краката ѝ и започна да я закача.

-Отивам да се преоблека и идвам да вечеряме.
-Добре момчето ми.

Каза мило жената и се усмихна.

-Та от утре започваш да работиш за мен нали.
-Да.
-Ако имаш някакви въпроси ще питаш Антони и Алис. Те са най-възрастните и знаят всичко. От много време работят за нас и са ми най-верните хора.
-Извинете ме. Прединяколко минути ми казахте да ви наричам по име.
-Ооо вярно. Ох колко съм разсеяна.
Аз съм Кремена.
-Приятно ми е Вики.

Засмяха се момичетата.

-Междо другото не знам как сте се запознали със сина ми, но много се радва. От доста време не се е пребирал рано в къщи и не съм го виждала да се усмихва от доста време.
-Така ли? Да не е станало нещо.
-Като беше малък. Загуби момичето което обичаше. Сега не се знае тя кьде е, а той до оня ден я търсише.
-М гадничко.
-Да но като гледам и с теб е щастлив така, че ако имаш някакви проблеми ми кажи миличка. Аз ще помогна с каквото мога.

Момичето се усмихна и погледна към вратата на кухнята.

-За какво си говорите?
-Женски неща.

Обясни майката на момчето и двете се засмяха, а той ги гледаше странно.

-Докато ме е нямало май много сте се сблежили.
-Дааа.

Усмихна се Кремена.

-Хайде да вечеряме. Гладен съм като вълк.

Час по късно след ядене и много приказки.

-И така компанията за сега много добре се справя и Луй също ми помага.
-Луй.
-Семеен приятел на майка ми. Баща на Стийв.
-Аха.

Кученцето започна да лае и отиде при чернокосия.

-Храни ли Лиса.
-Оо съвсем забравих. Миличката.
-Лиса? Хубаво име. Моя син като беше малък искаше да си има малко кученце на име Лиса.
-Майко не мисля че е добра идея да споделяш това.

Зеленоокото момиче се засмя.

-Ооо, колко сладко!