Обещанието

☆Глава 23-та:☆

-Марио е тук.
-Какво прави там?
-Май търси някой.
-Идвам, внимавайте! Той може да не е сам.
-Добре.
#

-Къде отиваш?

Попита го Вики притеснително.

-Отивам в бара. Викат ме спешно.
-Добре.
-Ти се заключи, и не излизай никаде.
-Добре.

Кай излезе от стаята на Вики излезе от хотела, запали колата и тръгна към "Аура".
♡♡♡

Вики тъкмо щеше да заключва и се почука на вратата. Тя се стаписа и си спомни за бележката.

-Отвори вратата, Вики!

Чу се мъжки глас. Тя посегна към дръжката на вратата и я отвори. Пред нея се появи едно момче с кестенява коса и кафеви очи на около 22 години.

-Здравей Вики.
-З-здравей.

Измърмори момичето гледайки стаписано.

*Нима този е мой брат.*

-Може ли да вляза?
-Да, да влез.

Наел влезе в стаята на Вики и седна в хола.

-Значи казваш, че ти си мой брат.
-Да, брат но от различни майки.
-Как ме намери?
-Преди няколко дена те видях в бара. Беше с Мери и Марк.
-Познаваш ги?
-Да се каже, да.

Засмя се момчето.

-Вики баща ни те търси. Ела с мен, и ще те заведа при него.
-Не мисля, че съм готова да видя баща ми.
-Добре. Ще ти дам време, за да си помислиш. До тогава аз ще съм наоколо.
-Хайде утре да се видим, като брат и сестра.
-Добре, става.

Момчето стана от дивана и излезе от хола. Вики реши да го испрати до вратата и той си замина. Тя заключи вратата отиде в стаята си и си легна.

♡♡♡
#
-Казвай, Стив.
-Кай, Марио си замина.
-Какво? Толкова лесно? О не... Вики!
-Братле, какво за Вики?
-Марио я преследва. Тя му е дъщеря.
-Но как ще я преследва като той беше тук.
-Може да е пратил някой от мафията си. Паднах в капана му. Мамко му.
#

Чернокосия се ядоса и обърна колата към хотела. Като стигна в хотела се качи в стаята на Вики. Опита се да я отвори вратата и разбра, че я е заключила. Той я отключи и влезе в спалнята на момичето и я видя как е гушнала одеалото и спи.

*Колко е сладка*

Помисли си той взе едно одеало отиде в хола и легна на дивана.

Идиот ставай! Стига си спал.

Звънна алармата на Кай. Той се сабуди и реши да направи закуска.