Обещанието

☆Глава 17-та:☆

На сутринта:

Вики се събуди, но не усещаше момчето да себе си и се очуди.

*Дали си е заминал.*

Помисли си тя и ѝ замириса на нещо много вкусно. Кай отвори вратата на спалнята и на една табла беше сложил сок и пържени филиийки, в по-малка чинийка имаше и ягодово сладко.

-Добро утро.

Той сложи таблата на нощното шкафче и я целуна по челото. Тя още не се бе разсънила, усмихна се, прозя се и измрънка.

-Добро да е.
-Надявам се да ти хареса и да ти е сладко.
-Ам благодаря. Ти няма ли да закусиш?
-Ще закуся, спокойно.
-Хайде да отидем в кухнята и да закусим.
-Можем и тук.

Момчето се усмихна, взе малка лъжичка от таблата, взе сладко, намаза филийката с това сладко и го насочи към нея.

-Мога да се храня сама, спокойно.

Момичето взе филийката от него и започна да яде.

-Мммм, много е вкусно. Пробвай ги.

Помоли се тя и момчето също си взе и започна да закусва. След като закусиха, Вики изгони "Черна сянка" от спалнята и влезе в банята, направи сутрешните си процедури и си облече тениска и панталонки, но по-тънки, понеже не беше много студено. Кай стоеше в хола и я чакаше.

-Знаеш ли какво?
-Не. Какво?
-Ще ти взема кученце. То да ме замества, когато ме няма.
-Хаха, много смешно. Не съм се забавила много.
-Мммм, така ли?

Черноокия отиде до зеленоокото момиче и я прегърна, а след това я целуна по челото. Тя се изчерви и реши да го целуне по блузата. Той се очуди от това, което направи и се усмихна. Момичето също се усмихна, след това погледна гердана си. Чернокосия я хвана, като булка и тръгна да излиза от стаята.

-Пусни ме! Къде ме водиш?
-Беше ми обещала, че ще ходим на кафе. Отиваме на кафе.
-С теб не искам да пия нищо.

Момчето се засмя и я пусна да стъпе на земята, и я поведе към ансансьора. След това навън от хотела, извика такси. След 10 минути таксито престигна и те се качиха в него. Момчето каза на шофьора да ги закара до кафене "Роза".