Обещанието

☆Глава 28-ма:☆

Вики си протегна ръката към него, а то я подуши. Тя го помилва по главата и то отиде при нея въртрйки опашка.

-Миличкото, колко си мокричко и си момиченце. Сигурно си гладничка. Ела, ще ти купя гранули и ще те исоша и ще си на топличко. Миличката ми.

Обясни и Вики и кученцето излавка.

♡♡♡
*Хм... приеха го по-лесно. Много се радвам, че са съгласни. Наел да е в нашата група, звучи странно но заради Вики бих направил всичко. Като говоря за нея. Това май е тя?*

Помисли си момчето докато се пребираше по пътя и гледайки приятелката си.

-Хей, Вики. Какво правиш тук?
-Дръж я! Ще ти обесня после.

Тя подаде кученцето на момчето и влезе в магазина. Кай я погледна объркано и не можа да каже и думичка. Кученцето го погледна после погледна към момичето и излавка. Кай върна кутрето на земята и го огледа.

-Хубаво кученце си.

Кучето започна да вътри опашка и да лавка. След половин час Вики дойде и си взе кученцето.

-Благодаря.
-Каде отиваш? Няма ли да разкажеш от къде откри тая хубавица.
-Не имам работа. Остави ме.

Кученцето искимтя и погледна момичето тъжно. Тя го погледна помилва го по главата и тръгна да си ходи към апартамента. Той се раздразни тръгна след нея и я спря като я хвана за ръката.

-Извинявай за прединяколко часа. Аз не знаех как да реагирам. Ти като ми каза бях шокиран. Понеже толкова години сме врагове с него и сега едно момиче да ни сабира.
-Няма значение остави ме. Кученцето е гладно трябва да го нахраня.
-Ела с мен, в хотела няма да ти дадът да държиш кученце.

Обясни и той и я задърпа към колата си.

-Почакай. Каде ме водиш.
-В къщи.
-Какво? Не.
-Но защо. Без това ще се преместиш в къщи докато си стъпиш на краката. Майка няма да е против. Ще е доволна, че се занимавам с една жена, а не я сменям сяка вечер. Както преди.
-Добре. Много си опорит.

Засмя се той и отвори вратата и в този момент кученцето скочи върху седалката и седна.

-Не Лиса.