Обещанието

☆Глава 29-та:☆

-Това място не е за теб малката.

Засмя се Кай а тя го погледна и си спомни. Той също си спомни нещо.

*-Обещай ми след време да живеем заедно. Да си имаме кученце на име Лиса и да се грижим заедно за него като родители и да се обичаме много.
-Обещавам.
-А сега да си поиграем.

Момчето се засмя защото Вики гледаше много сериозна като обеща.

-Хей сега има време не го мисли от сега.
-Добре.

Каза момиченцето и се усмихна. Момчето се засмя и я целуна по челото. *

Този смях и напомни на този спомен тя се усмихна и измърмори.

-Ако можех да те открия.

Момчето се усмихна и измърмори името на кученцето.

-Лиса.
-Да харесва ли ти.
-Много е хубаво. Навява ме на спомени.
-Хах съвпадение.
-Мислиш ли.

Каза той и я целуна по челото. Тя го погледна в очите шокирана а той се засмя.

-Защо гледаш така се едно видя призрак. Хайде да отиваме на топло, че става студено.

Те влязоха в колата кученцето ги гледаше и въртеше опашка. Те не обелиха никаква думичка по пътя. По едно време "Черна сянка" спря колата.

-Престигнахме. Ела.

Те излязоха от колата и до нея седеше един от хората на момчето.

-Ще пребереш ли колата в гаража.
-Да господин Белини.

Тя само вървеше след него и оглеждаше. Това имение много и се струваше познато но не може да се сети от къде. Момчето отвори вратата на имението и като влязоха вътре майка му беше в кухнята и готвеше.

-Кай пребирал си се по-рано. Всъщност е прекалено рано.

Каза майка му като погледна часовника. Едва беше 10 вечерта, а тя е свикнала той да се пребира към 3-4 сутринта. Най ранното му пребиране беше към 00:00 или 1:00ч.

-Доведох гостенка. Мисля, че се познавате.

Майка му погледна към сина си и момичето.

-Вики ти ли си?
-Да госпожо Белини.
-Мила говори ми на ти или по име.

Момичето се усмихна в знак на съгласие. В този момент дойде човека от предималко държейки кученце точно като Лиса.

-Това кученце беше в колата ви, господине. Като влязох в  нея  и взе да ме лае.

Момчето се засмя и майка му го погледна странно. От доста време не го е чувала да се смее.