Обещанието

☆Глава 15-та:☆

-Какво има?

Попита тя едва от притеснение.

-Нищо, просто не можах да се стърпя без теб.

Кай се усмихна и ѝ погледна вратлето, което беше на показ и го целуна. Тя при този допир истръпна и за малко не разля горещата вода от каната, понеже правеше разтворимо кафе.

-Внимавай.

Чернокосия хвана каната и не позволи да изсипе горещата вода.

-Добре.

Едва промълви тя, като сипваше вода в чашите и беше замислена. Той забеляза това и реши да я попита.

-Какво има?
-Нищо.
-Нещо си замислена, кажи.
-Чудех се кой беше този, дето се опита да ме отвлече.
-Не знам, но те нарече дъще.

Всъщност момчето знаеше, че този мъж беше лидера на най-голямата мафиьотска банда. Знаеше от приятела си Стив. Понеже баща му е мафиьот.

-Да не е баща ми?
-Какво?
-Баща ми е мафиьот, като малка изобщо не съм го виждала.
-Той друго каза ли ти?
-Че ще се видим друг ден.
-Хайде не мисли за това.

Погледна я в очите и тя се засрами, той се усмихна. Те бяха на един дъх растояние и Кай си взе чашата и си отпи от кафето.

*Как може да си мисля, че ще ме целуне*

Замисли се момичето и си взе чашата и отпи от кафето. Той отиде в хола и седна на дивана, тя го последва и седна до него.

-Искаш ли да гледаме някакъв филм?
-Добре.

Момичето се съгласи и подаде дистанционното на чернокосия, за да намери някакъв филм. Той пусна страшен, но не знаеше как се казва. Беше прегърнал Вики до себе си, а тя от своя страна подскачаше, когато се случи нещо по-страшничко.

-Искаш ли пуканки?

Момчето я погледна с усмивка и физиономия като на малко дете.

-Имаш пуканки?
-Мисля че да, ще видя и ще донеса.
-Добре.

Тя отиде в кухнята да намери пуканките. Тя ги намери и ги сложи да се испукат в микровълновата. Кай я чакаше в хола. След като испука пуканките, тя отиде при него и седна, а той я хвана за ханша и я предърпа към себе си и започна да яде от пуканките. Тя си спомни, че като бяха малки с Кай обожаваха да ядът пуканки. Като свърши филма и пуканките, беше дошло време да си лягат.

-Хайде, сънчо мина.

Избазика се Кай и погледна Вики.