Обещанието

☆Глава 8-ма:☆

-Добро утро.

Момичето като чу мъжкия глас, се отдръпна настрани и го погледна предпазливо.

-Какво стана, все едно видя дявола?
-Какво правя тук? Защо съм с теб в едно легло? Къде съм? Защо главата ме боли?

Измрънка тя и се хвана за главата.

-Доведох те тук, понеже не знаех на кой етаж си. Ами аз те сложих да си поспиш, но ти ме прегърна и аз неможах да се измъкна и затова спахме в едно легло. В моето имение си, спокойно. Ами снощи те помолих да пиеш една чаша бира, но ти реши...

Тя го прекъсна и се подсмихна.

-Да, да, сещам се, напорках се като свиня, повече няма да пия.
-Ела да се искъпем и да слезем долу. Алис сигурно е направила закуска.
-Алис?

*Той е женен и ме води у тях. Какъв идиот. Но къде е пък пръстена му, ако е женен.*

-Да.
-Ам... тя каква ти е?
-Жена.

Каза той спокойно, но се засмя като видя изражението на момичето, а то беше като:

'Ти луд ли си бе? Как може да ме доведеш тук, след като имаш жена.'

После тя го погледна странно.

-Защо се смееш?
-Ако бях женен, щях ли да съм в бара.
-Не знам. Може да я заключваш.

Той се подсмихна исправи се и тръгна към момичето, все едно му е плячка, тя от нейна страна стана от леглото и започна да върви назад. Но се спря, когато гърбът и опря студената стена и настръхна. Той си сложи ръката до главата ѝ и се наведе към нея. Бяха на един дъх растояние, той я гледаше право в очите, а тя не можеше да го погледне, понеже я беше страх.

-Аз може да съм разглезено богаташче, курвар, самохвалко и какъвото още искаш ме наричай, но аз никога не бих посегнал на жена. Бих ѝ посегнал, ако тя пожелае да играе мръсно в леглото.

Подсмихна се той и последното изречение го шепнеше на ухото ѝ, а тя от своя страна истръпна още повече.

-Не се бой, нищо не бих ти направил. Поне за сега.

Подсмихна се той и се отдръпна от нея и тръгна към бялата врата в стаята. Тя водеше към банята, а другата водеше към коридора, но тя беше заключена. Кай нарочно я заключи. Вики седна на леглото и се замисли.