👿I fell in love with my teacher😇[ЗАВЪРШЕНА]

😈28😇

ГТ. Юджи

Събудих се на земята с ужасно главоболие. Другите все още спяха. Реших да стана за да направат супа от водорасли заради махмурлука. Беше странно , защото не помня да съм пила много. Та започнах да правя супа, но все още имах някакво лошо предчувствие.

ГТ. Юнги

Цяла вечер стоях в болницата с Таехюнг. Не исках да го признавам, но той наистина е зле. Получил е частична амнезия. Повечето неща които е забравил са части от детството му и последният  ден.

Тае-Ще се оправя ли?
Аз-Лекарите казаха, че ще се. Открили са болеста на време.
Тае-А как се озовах тук?
Аз-Не се затормозявай. По добре си почивай.
Тае-Добре мамо.
Аз-Тези два дни ще остана при теб, но през седмицата няма да мога да съм постоянно с теб . Ако има нещо веднага ми звъних.
Тае-Абе човек да не си станал гей?
Аз-Макар и болен пак имаш ужасно чувство за хумор.
Тае-Ти си ужасен.
Аз-Ще изчакаш ли малко трябва да се обадя на другите да им кажа.
Тае-Не, моля те недей. Не им развалям уикенда. Моля те. Не искам и те да се притесняват за мен.
Аз-Добре няма, но понеделник им казвам.

ГТ. Юджи

Супата беше готова. Сега остана само пияните ми приятели да се събудят. Докато ги чакам реших да се поразходя наоколу. Взех слушалките и якето ми след което тръгнах. Пуснах си плейлиста с любимите ми песни и тръгнах в произволна посока. Не бях идвала тук от дванайсет години.

~Ретростекция~

Аз-Беки благодаря, че помоли родителите ти да дойда с вас.
Г-жа Мин-Няма за какво Юджи, радвам се, че дойде с нас.
Г-н Мин-Искате ли да отидем на увеселителен парк?
Аз-Страшно ли е?
Беки-Не си ли ходила до сега?
Аз-Не, мама и тате постоянно работят и ми казаха, че не може да отидем никъде.
Беки-Те обичат ли те?
Аз-Не знам.
Г-жа-Мин-Беки не задавай такива въпроси. Разбира се, че я обичат. Всяка майка обича детето си. Просто родителите на Юджи работят повече.

~~Край на ретроспекцията~~

Не съзнателно сълзи започна да капят от очите ми. Когато бях малка всяка вечер след като си легна гушках плюшената си играчка и плачех , защото си мислех, че родителите ми не ме обичат. Завиждах много на това как Беки и родителите и ходят заедно навсякъде, обръщат и внимание, но пораснах разбрах, че на родителите ми никога не им е пукало за мен. Най болезнения ми спомен беше как като малка се върнах разплака от детската градина, защото са ми взели куклата. Помолих майка ми да ме прегърне, но тя вместо това ми се развика, че съм лигла и ме наби. Така ми се искаше да забравя тези ужасяващи спомени.