👿I fell in love with my teacher😇[ЗАВЪРШЕНА]

😇31😈

ГТ. Юджи

Почивката свърши и за жалост отново трябваше да ходя на училище. Започнах да се оправям когато Юнги ми звънна. Каза да отида в болница (някво си име). Доста се притесних , защото той звучеше зле.

Аз-Джънгкук, трябва да ме закараш  в болница (някво си име).
Кук-Какво е станало?
Аз-Не знам Юнги ми се обади звучеше разтревожено.
Кук-Нека тръгваме.

С Джънгкук се качихме в колата и тръгнахме към болницата. Писах на Беки, която ми каза, че с Джимин също отиват там. Опитах се да се свържа отново с Юнги, но той ми затваряше.

Не след дълго вече бяхме там. Намджун и Джин също идваха.

Нам-Някой знае ли какво става?
Джин-Аз не.
Аз-И ние.

Влезнахме в болницата и видяхме Юнги, който стоеше пред една врата. Личеше си, че не беше спал от няколко дни.

Аз-Юнги, добре ли си?
Юнги-Аз да, но той не.
Аз-Кой не е добре? Какво става?
Юнги-Таехюнг...

Когато чух това се доближих до вратата и видях Таехюнг прибледнял и със системи. Очите ми се насъзиха, а ръцете ми започнаха да треперят. Другите също дойдоха околу вратата. Най тежко реагира Беки. Тя се свлече на стената, хващайте се за косата и плачейки силно. Джимин се опита да я утеши, но не беше толкова лесно.

Джимин-От кога е тук?
Юнги-Петък..
Беки-Защо не ни каза по рано?
Юнги-Той ме помоли. Не искаше да се тревожите за него.
Аз-Какво му има, ще се оправи ли?
Юнги-Лекарите казаха, че сме открили болеста на време. Ще се оправи до една година, но проблема е, че има амнезия и помни единствено това което се случило тази година.
Джин-Това е ужасно, ще върне ли спомените си?
Юнги-Казаха , че не е невъзможно, но е малко вероятно.
Намджун-Може ли да го видим?
Юнги-Да, но не влизайте всички заедно. Твърде много му дойде тези дни.
Джимин-Аз влизам първи.

Джимин влезе и така след него се изредиха всички. Дойде и моя ред
Опитах се да прикрия това, че досега съм плакала. Усмихнах се пресилено и влезнах вътре.

Аз-Здравей...
Тае-Здрасти...
Аз-Как си?
Тае-Не съм в най добрата си форма.

И двамата се за смяхме. Опитах се да задържа сълзите си, но не ми се получи. Отидох до него и леко го прегърнах.

Аз-Не мога да те гледам така. Не искам да те гледам така.
Тае-Не плачи, ще се оправя.
Аз-Разбира се, че ще се.
Тае-Макар и да не помня всичко знам коя си и колко държа на теб, така че избърши сълзите си и се усмихни. Но този път истински.
Аз-Винаги знаеш какво да кажеш.
Тае-Знам си го.