👿I fell in love with my teacher😇[ЗАВЪРШЕНА]

😈18😇

Тъй каго се чувствах много зле заради случката с Хосок не бях на училище, но трябваше да присъствам на наказанието, защото иначе щяха да ми го овеличат. Та оправих се набързо, като наблегнах на грима , защото цял ден плаках и бях заприличала на призрак.

Тръгнах към училище, като на няколко пъти бях на косъм да започна да плача по улицата.

Не след дълго бях там. Отворих врата на стаята и видях Джънгкук, който си ровеше в телефон. Без да казвам нищо просто седнах на мястото си опитвайки да не заплача.

Джънгкук-Юджи, как си?
Аз-Как очакваш да съм? Чувствам се толкова зле...плача цял ден. Не съм яла нищо. И то заради момче.
Джънгкук-Той не те заслужава. Рано или късно ще осъзнае грешката си, не се тревожи.
Аз-Ти просто не разбираш.
Джънгкук-Повярвай разбира те. Преди години ми се случи нещо подобно. Имах приятелка, която аз обичах наистина много. В началото всичко беше повече от добре, докато тя не започна да ме отбягва и кара да спра да контактувам с другите момичета. Мислех си, че ревнува, но всъщност през цялото време просто ме е използвала.
Аз-Как разбра?
Джънгкук-Една вечер отидох до тях да и направя изненада, но тя беше с друг.

Видях, че и Джънгкук се натъжи доста. Не знам, защо но просто станах и отидох до него, като го прегърнах за секунди. Хванах ръцете му и пуснах сълзите си на свобода.

Аз-Защо трябваше да го прави? Толкова ли съм противна? Знам, че не съм най красивата нито пък най умната, но защо ме е използвал?
Джънгкук-Не говори глупости. Ти си едно невероятно момиче. И изобщо не си мисли, че си противна... красива си.

Той стана от стола си и ме прегърна отново. Аз започнах да плача,мокрейки ризата му.

Аз-Съжалавам, наистина съжалявам, че се държах така. Хосок ме накара да спра да говоря с теб Ако искам да сме заедно. На мен ми беше толкова неприятно...
Джънгкук-Не се тревожи вече всичко е наред. Ще бъде както преди. Просто вече ще знаеш, че не трябва да се доверяваш така.
Аз-Обещай ми, че ти няма да ме предадеш!
Джънгкук-Обещавам!

Аз продължих да плача, но се върнах обратно на мястото си. Джънгкук седна до мен и съвсем леко ме прегърна.

Аз-Голяма си лепка!
Джънгкук-Ще го приема като комплимент.
Аз-Приеми го както си искаш.
Джънгкук-Виж Юджи не иска да си тъжна заради човек като него. Изобщо не трябва да ти пука. Ти си толкова невероятна... Не искам да те гледам така. Просто забрави за всичко това което той ти каза и нека нещата бъдат както преди. Вече няма кой да ти казва какво да правиш и с кого, така че няма нужда да плачеш заради отрепка като него. Обещавам ти, че аз винаги ще бъда до теб и ще те пазя каквото и да стане.
Аз-Виж Джънгкук оценява всичко това, но ти си мой учител и толкова. Не трябва да прекаляваме. Благодаря ти страшно много за съветите и за това,че се опита да ме подкрепиш и развеселиш, но мисля, че наситина личните ни взаимоотношения не трябва да си личат толкова или изобщо да ги има.
Джънгкук-Разбирам.
Аз-Наистина съжалявам. Искам да знаеш, че държа на теб, но...
Джънгкук-Но какво? Виж Юджи мисля, че в това извън училище да сме близки и да водим нормални разговори няма нищо лошо. Ако ти не искаш да сме повече от учител и ученик ще те разбера, но знай , че аз държа на теб и съм серизноен, че каквото и да стане ще държа на теб.
Аз-Благодаря ти, но за момента предпочитам да бъдем просто познати. Няма да забравя нищо от това което сме преживяли заедно..
Джънгкук-Може ли да те попитам едно нещо ако ми отговориш честно те оставям?
Аз-Какво?
Джънгкук-Защо?
Аз-Просто така прецених.
Джънгкук-Отговори ми честно.

Аз отидох до прозореца. Загледах се в него и се зачудих дали да кажа истината на Джънгкук или пак да го излъжа.

Джънгкук-Моля те!

Е добре явно трябваше да му кажа.

Аз-Защото ме е страх. От това да не бъда наранена от ново. От това, че може да ме предадеш. От това, че искаш да сме близки само от съжаление и най вече , защото ми омръзна да страдам, а ще стане точно така след края на 12 клас.
Джънгкук-Юджи, нищо от това което каза няма да се случи. Ти си единствения човек на когото държа след онази случка която ти разказах по рано. Така че не се тревожи за такова нещо, аз ще те подкрепям каквото и да се случи.

Усетих как две ръце се увиват околу талията ми. Несъзнателно се усмихнах леко.

Джънгкук-Виж Юджи ще оставя ти да решиш какво ще стане с нас дали отново ще сме близки приятели или просто познати. Ако утре не дойдеш на наказанието значи не искаш да имаме нищо общо, а ако дойдеш значи искаш да продължим напред. Но каквото и да решиш искам да знаеш едно нещо.

Той се доближи до ухото ми и ми прошена..

Джънгкук-Харесвам те!

След тези негови думи той се отдели от мен и ми каза, че наказанието е свършило. Сега бях наистина объркана. Взех си нещата и тръгнах за вкъщи. Единственото нещо за което мислех бяха думите му. Нима наистина каза, че ме харесва или просто си го въобразявах, защото исках да го чуя? Всъщност въпроса беше дали аз изпитвам нещо към него. Едно беше ясно тази вечер нямаше да се спи. Отново щях да потъна в дълбоки размишления какво да правя.

ГТ. Джънгкук

Не знам какво ми стана? Не знам защо и го казах? Наистина го чувствах, но мисля, че сега не беше момента тя да разбира. Исках да и помогна,за пръв път я видях толкова тъжна и това не ми хареса. Мисля, че забърках една голяма каша. Опитах се да говоря с нея за да и стане по добре, но всъщност я затрудних с думите си. Явно трябваше да чакам до утре за да разбера какво ще се случи.