Daddy Taehyung

7

Техьонг вече беше в хола. Седеше на дивана и чакаше Юнги и важния човек. Вратата се отвори и през нея влезна Юнги заедно с някакъв човек с куфърче и костюм. Техьонг стана и отиде при тях за да ги посрещне.
-Добър ден господин Ким.
Каза мъжа и се поклони.
-Добър ден.
Те също се поклони. Заедно отидоха и седнаха на дивана. Всички седяха и мълчаха докато Те не се прокашля.
-Ъм.... За какво всъщност сме се събрали тук?
-Техьонг виж.....
-Нека аз обясня.
Каза мъжа като направи знак на Юнги да замълчи.
-Първо нека се представя. Казвам се Хенг Ю.....И съм един от хората на господин Мин, който отговаря за вноса на уръжия и наркотици. До колкото знам вие имате поръчка която се забави със 2 месеца.
-Да. А клиентите вече са на края на търпението си.
-Ами... Всъщност наркотиците са хванати на летището.
-Какво?! Как така? Не е възможно няма как. Имаме хора който ни ги доставят и те не биха ни....
-Предали. Да знам. Работели са за други хора.
-И сега какво? Издирват ли ни?
-Полицайте не. Но хората да.
Те се изнерви много. Нещото което мразеше най много беше някой да не изпълнява това което иска и да го предава. Стана и започна нервно да обикаля като хвана главата си.
-Техьонг знаеш че няма да ни намерят....
-Клиентите си чакат поръчката от 2 месеца вече! Шибаните педали ни предадоха! Сега ще се занимаваме и с други хора!
-Техьонг спокойно. Ще оправим всичко.
Явно в цялата тази история Техьонг ще се окаже по избухлив от Юнги.
-Ще ги намерим. И ще ги убием преди да са ни намерили те. Юнги утре прати хора да ги търсят.
-Ти или аз даваме командите?
Каза ядосано Юнги. Те доста често си позволяваше да командва.
-Юнги..... Просто.... Ахх мамка му оправай се!
Техьонг се запъти към трапезарията където завари Кук и Джени да работят и да си говорят приятни приказки. Това го изнерви допълнително. Отиде при Кук като хвана косата му изненадвайки го. Кук се стресна.
-Хайде зайченце. Татенцето ти обеща че ще си довършим играта.
-Н-но имам работа тук.
-Аз нареждам какво да правиш! Работата ти ще я довърши Джени! Тръгни и не ме дразни и ти!
Започна да дърпа Кук към стаята си. Имаше нужда да си изкара гнева на някой както правеше винаги. Влезе в стаята и за по сигурно заключи за да не избяга Кук а и за да не ги прекъсва никой. Блъсна го на леглото.
-М-моля в-ви....
Те бе на предела на нервите си.
-Майкооо това моля ви. Просто ме побъркаш! Не си помагаш така бе не разбра ли бе мамка му!
Направо разкъса ризата на Кук като я хвърли на земята и се качи върху него.
-И този път да знаеш че и астероид да пада и къщата да гори ще си свърша работата!
Наведе се и сля устните им а Кук затвори безпомощно очи и се остави на Техьонг. Знаеше че и да започне да се съпротивлява едва ли щеше да промени нещо.

Автор: Окей, тази глава стана объркана даже и аз се обърках малко...