Момичето с черната пелерина

Глава 15

Рано рано сутринта точно като предния ден всички работници бяха на линия и готови за работа. Е може и да не бяха всички, защото тежките материали се донасяха по бавно, но тук идваше ролята на мечетата и вълците. По странна причина конете не искаха да навлизат по навътре в гората за да достигнат до горската градина.

За един ден работа и една нощ време мястото беше възвърнало живота в себе си. Чуваше се чуруликането на птичките, а гледката на прелитащите пеперуди във всевъзможни цветове правеше мястото да изглежда вълшебно, излязло от някоя приказка.

Цялата подготовка се осъществяваше на фона на чуруликащите птички и тук таме някоя припяваща си макар и тихо слугиня. За улеснение на хората там където трябваше на се закачат гирляндите и прочие, особено на високите места като греди на беседка или клони на дърво, помагаха птичките.

Естествено че нямаше как да се мине без клюките. Вчера Залия не се бе прибрала в двореца и това не бе останало незабелязано от прислугата и сестрата на бъдещата кралица. Шушукаше се че е прекарала нощта някъде с момъка, което в известна степен не беше лъжа. Те наистина прекараха нощта заедно, говориха си, смяха се и си припомняха доброто старо време. Начина по който си говориха и се усмихваха дори и сега също потвърждаваше слуховете. Най лошата част от тези клюки беше че е прекарала нощта с неизвестния младеж, за да изневери на Уилям. Все повече и повече хора разбираха за връзката на Залия с Уилям, но тъй като я бе нямало с години не можеха да преценят дали принцесата би била способна на подобно нещо. Всъщност до скоро никой дори не подозираше че е жива а какво остава и за това.

Работата отново беше свършена по рано от очакваното. Залия разпусна всички помогнали ѝ с градината като им каза да си починат хубаво за предстоящото събитие и да разгласят че всеки независимо беден или богат е добре дошъл.

Работата по градината може и да беше приключила но това далеч не беше края от към приготовленията. Залия все още нямаше рокля, а да не говорим какво оставаше за грима и прическата. Това бяха нейните задачи до края на деня.

След дълго разглеждане, мислене и преправяне роклята най сетне бе готова. "Когато Уилям ме види ще се влюби за втори път" мислеше си тя и тихо се подхилкваше. Странно и противно на очакванията тя не чувстваше и капка притеснение за отговорността която скоро щеше да ѝ натежи на плещите. Чувстваше се готова, така сякаш е знаела че това ще стане и е неизбежно. Времето в гората я беше променило. Не външно а вътрешно. Принцесата която беше в началото вече беше почти изчезнала. Детското в Залия и безгрижието беше заменено от отговорност и сериозност, но това далеч не означаваше че беше изгубила детето в себе си. Не, напротив даже. Тя все още беше също толкова дива и енергична както като дете. Може и за последните няколко години да беше преживяла много и събитията да я бяха променили доста но не и напълно. Залия се гордееше с това в което се бе превърнала.

- Чук, чук сестричке? Е как върви?
- Върви просто чудесно.
- И не изпитваш дори грам притеснение?
- Не, напълно спокойна и уверена съм в себе си.
- Но все пак нещо те мъчи. Виждам го в очите ти. Ще споделиш ли какво е то?
- Колкото и да не ми се иска нещата се променят и нищо вече няма да е както преди.
- Какво искаш да кажеш с това че се променят?
- Вече ще трябва да живея тук на топло и сигурно далеч от необятното, дивото, и първичното. Това не ми се нрави особено. В гората ми харесваше. Аз си налагах правилата и живях ден за ден така сякаш утре вече може да ме няма, а сега...сега няма да е така. Около мен ще е пълно със стражи които да ме пазят...
- Не смятам че си права. По скоро промяната за теб приключва вече. - Сестра и мина през стаята и сме рамене докато сядаше на леглото
- Какво искаш да кажеш?
- Промяната беше гората, а това - посочи с пръст заобикалящото ги - е по скоро връщане към нормалното и всичко преди промяната. Залия ти си родена тук в двореца като принцеса, израснала си като такава, а това че поживя в гората беше просто нещо преходно, период от живота на който вече му е дошъл времето да приключи и да върне старата Залия, защото ти си си принцеса, в скоро време и кралица, по душа и по навици. Не можеш да промениш същността си. Ти си това което си и не можеш да го промениш.
Залия повече да отвърне но сестра ѝ я изпревари със следващия си въпрос. Определено с годините любопитството ѝ не бе утихнало.
- Добре а сега ми разкажи за онова момче. Как ли ще реагира Уилям като разбере за него?
- За какво говориш? Уилям няма да реагира по никакъв кой знае какъв начин.
- Нима си мислиш че той няма да разбере за тайната ти връзка с младежа?
- Какво!? Каква връзка? Между мен и него няма нищо. Не знам от къде идват всички тези слухове но единственото достоверно в тях е че с младежа се познаваме от преди да избягам. Ти също го познаваш, но се е променил външно и то много.
- Но...
- Ще те помоля да напуснеш покоите ми, защото не ми се слушат детските ти глупости и клюкарски истории.