Момичето с черната пелерина

Глава 16

Цял ден Залия имаше за задача да посреща гостите дошли от други царства. Приема продължи цели 3 часа. Коронацията още не бе започнала, а Залия вече се чувстваше изтощена. Гостите ѝ с царско потекло не бяха особено очаровани че до мястото на коронацията не може да се стигне с карета и се налага да вървят, но се поразходиха и видяха интересни неща. Е интересни, интересни... колко пък може да са интересни една пътека с дървета и цветя наоколо, но все пак за тях беше нещо ново. Залия си ги представи в гората и при мисълта да се оправят сами в нея ѝ стана доста смешно.

Гостите един по един запристигаха и се впускаха в сладки приказки с околните. Бъдещата кралица успя да отдели по малко време за всеки един от знатните за да си побъбри набързо с тях и да приеме изкуствените им поздравления докато гледа престорените им усмивки. Уилям стоеше неотлъчно до нея и той пръв забеляза как лицето ѝ грейна когато пристигнаха и първите гости от по бедните семейства. Те нямаха скъпи одежди, сложни и завъртяни грим и прически, напротив те бяха точно обратното - себе си и за това Залия им се възхищаваше. С неприкрита детска радост и озарено от щастие лице наблюдаваше изумения и изненадан поглед на тези селяни.

Тя повдигна полите си и се запъти към тях. В началото се постреснаха но щом тя стигна до тях ѝ се поклониха. Тя им отвърна на поздрава и ги приветства сърцато. Обясни им кое къде могат да намерят и най - важното - пожела им приятно прекарване. Така постъпи с всеки един от тези гости. Само с няколко думи успяваше да ги накара да се почувстват в свои води и у дома си. Накара ги да се чувстват жалани, а това беше най важното.

Уилям не се отделяше от нея и въпреки че тя не го показваше по никакъв начин той усещаше макар и малкото притеснение у нея. Оказваше ѝ невероятна подкрепа от която тя наистина имаше нужда. Още от самото начало когато усмивката ѝ грейна при вида на обикновените жители той разбра, че тя ще бъде неповторима като кралица.

Дойде време за началото на церемонията по коронацията и всички притихнаха в очакване. Посвещаващия който щеше да връчи титлата на Залия и да произнесе клетвите я чакаше под дървото. Както по план малко преди залез церемонията започна. Принцесата беше придружена от баща си до отреденото място. Да точно така, дори краля беше там. Залия му отне всички права като управляващ и го измъкна от зад решетките, защото както традицията повелява ще той трябва да ѝ сложи короната. Така се е предавала титлата от край време - отказващия се царуващ предава короната и щафетата на управление на следващия по големина наследник с кралски корени и синя кръв.