Момичето с черната пелерина

Глава 9

Липсващите ловци с всеки изминал ден се увеличаваха. Тази новина естествено бързо бе достигнала до кралското семейство и както бързо бе дошъл проблема така и трябваше да бъде решен.
Кралят организира търсене в тъмните гори. В началото се предполагаше че са се загубили заради многото и нагъсто разположени дървена които не пропускат светлина, но тази теория отпадна след като броя на липсващите мъже надвиши 100.
Времето беше мрачно. Все такива бяха дните от бала насам. Дали беше дело на Залия? Определено не. Това беше нейната мъка. Въпреки времето което мина тя не спря да скърби. Загуби прекалено много за твърде кратко. Тайната ѝ за това коя всъщност е тя наистина бе разкрита а не след дълго загуби и една от най верните си приятелки - Рия. Беше поела изцяло грижите за отрочетата ѝ и се стараеше по някакъв начин да запълни липсата ѝ.

****************
Близо 60 мъже застанаха пред линията деляща прокълната гора от кралството им и се готвеха да я прекрачат. След като се осмелиха и повървяха няколко часа с конете те не откриха нищо. Не спираха да викат всеки един ловец, но отговор не последваше. Бяха готови да се откажат и да се връщат когато някой от по младите мъже се провикна в далечината:
- Хей! Насам!
Всички впрегнаха конете си и се запътиха към мястото от което дойде викът. Останаха втрещени. От ловците бяха останали единствено дрехите им и нищо друго. Огледаха се наоколо и един мъж откри странна пътечка от кости. Проследиха и нея а тя ги заведе до тъмна пещера.

Запалиха няколко факли колкото да осветят помещението и тръгнаха по коридора. Някъде от края му се носеше отвратителна воня на гнило. След като повървяха още малко стигнаха и до дъното на пещерата. Там нахвърляни на купчина гниеха труповете на повече от 100 мъже. На всеки му липсваше по нещо, а ръка, а крак......

**********
Отне им няколко часа да намерят обратния път, но щом се върнаха разказаха на краля какво се е случило и подробно описаха видяното.
- Значи не е лъжа! В онази гора наистина има вещици! Върнали са се! Без съмнение това е някой от техните ритуали! - ядосваше се краля пред един от придворните си.
- Ами ако въобще не са си тръгвали кральо?
- Ако не си бяха тръгвали изобщо не мислиш ли че щяхме да разберем? Лично си спомням че ги изгорихме масово на клада. Няма как това да са те. Сигурно са някакви нови. Знам ли вече и аз?

Принцът случайно дочул разговора им без капка колебание закрачи към гората. Беше крайно време да говори със Залия. Стига е отлагал. Ами ако беше в опасност? Той непременно трябваше да я предупреди за опасността от вещиците.