Момичето с черната пелерина

Глава 19

Обикаляха цяла нощ из горите да търсят елена, но без успех. Нямаше и следа от него както и от другите животни които бяха верни съюзници на кралицата. Това беше наистина странно. Те винаги стояха в непосредствена близост до замъка, а сега... един бог знаеше къде са.

При зори Уилям и момичето вече бяха уморени когато се разнесе силен звън на камбани. Първата мисъл и на двамата съответно беше "Залия!". Те се спогледаха и хукнаха към двореца. Когато пристъпиха портите сякаш мрачната обвивка на тъга беше изчезнала и щастливите слънчеви лъчи отново проникваха през прозорците и озъряваха коридорите.

Пред покоите на Залия се бяха натрупали купища от хора които шушукаха. Учудващо но този път всички имаха една версия - Сутринта призори страшни конвулсии разтресли кралицата и от тогава тя е в неспокоен сън. От там на сетне вече всеки изказваше своите предположения - ще се събуди / ще умре.

Без да губи и секунда време Уилям избута всичко живо и нахлу в стаята. Залия беше препотена и се мяташе като обезумяла на леглото. От време на време правеше по някоя друга болезнена гримаса. Около нея до леглото бяха наредени лекари, няколко слугини и сестра ѝ. Всички те се опитваха да я задържат на едно място докато главния лекар забъркваше някаква странна смес. Натрапчивия мирис беше познат на Уилям. Това даваха на майка му когато беше болна за да спре болката но то я отслабваше още повече и едва не я погуби още по-бързо.

Принца изгони всички които не бяха част от кралското семейство извън стаята. Странно но дори и сестра ѝ напусна стаята. Изглеждаше недоволна от появата на Уилям сякаш като беше дошъл беше провалил нещо, но това не остана за дълго в мислите му. Седна на леглото до Залия и я прегърна силно. Сякаш усетила топлотата на плътта му леко се поуспокои. Той избърса потното и чело. Минаха няколко спокойни минути преди Залия отново да започне да се тресе. Една сълза се спусна от окото ѝ се чу лек хрип. Уилям я погледна, но уви не беше будна. Все още сънуваше.

Беше нощ когато принца отвори очи. Протегна се леко и още сънен прегърна и целуна спящата до него момиче. Направи го така сякаш това е нещо нормално за него което е правел цял живот. Дори не обърна внимание когато на целувката му беше отвърнато, но рязко се сепна когато чу тихия и нежен кикот. Никога не би сбъркал този звук, тази музика за ушите му, звука на неговото щастие.

Надигна се за да запали свещта. Там на гърдите му лежеше момиче със сини очи което го гледаше с любов и топлота и му се усмихваше. Принца не можеше да повярва на видяното. Мислеше си че това е просто сън - един невероятен сън, но не Залия наистина беше будна. И въпреки радостта му Уилям забеляза че нещо в нея е различно. Очите и бяха още по пъстри и наситени сякаш. За миг се зачуди дали това е неговата Залия. Коя страна е взела превес над тялото ѝ.
- Не го мисли сега. И аз не знам, но скоро ще разберем надявам се.

Изглежда нещо наистина се беше променило в кралицата. От кога четеше мисли. Тогава Уилям забеляза кое беше различното в нея. Не, не бяха очите. Беше усмивката. Макар и да изразяваше щастие беше леко престорена, а под себе си криеше тъга. Тъга, но породена от какво ли? Дали този въпрос имаше отговор обаче.

Залия продължаваше да изглежда умислена и като на някоя друга планета. Цяла нощ и двамата не спаха, но не обелиха и дума. Всеки тих и вглабен в своите мисли. Уилям усещаше че нещо между тях сега е различно и предусещаше, че най-вероятно няма да е за добро тази промяна и значително не му се нравеше.