Момичето с черната пелерина

Глава 22

Утрото беше прекрасно, а Залия свежа като краставичка. Стана от леглото, придворните и помогнаха да се приготви за днешния ден и след това отиде в тронната зала за обичайните си дневни задължения.

Както обикновено приключи някъде по обяд с кралските си задачи и сега беше момента да изпълни плана си като се представи като жертва в разказа си пред Уилям. Днес късмета беше на нейна страна. Докато се разхождаше по коридорите, за да предизвика уж случайна среща с Уилям го мерна точно в левия коридор. Сега беше момента да покаже актьорските си качества. Опря се немощно на стената и закашля все по силно и безпомощно, а точно на ъгъла там където двата коридора се свързваха тя се строполи на колене и започна да се дере в суха кашлица.

Щом Уилям я видя се затича към нея. Падна точно пред нея и лицето му придоби ужасена гримаса от видяното - момичето което обича повече от всичко пребледняло като платно (крем предварително нанесен), зачервени и насълзени очи (от фалшивата кашлица) и кръв по роклята ѝ (магия благодарение на която изглежда така все едно кашля кръв).

Уилям я вдигна на ръце и я занесе в стаята ѝ. Тръгна да вика помощ, но Залия го спря. Всичко изглеждаше така все едно иска да му каже нещо, но кашлицата я спираше. Уилям извади една салфетка и ѝ я подаде да се забърше от кръвта по лицето. Беше клекнал на пода пред нея и нетърпеливо с притеснен поглед тръпнеше в очакване да му каже какво се случва.

Залия се разтресе в хлипове и започна да се извинява и да се обвинява за случилото се. Уилям седеше мълчаливо до нея и я прегръщаше, за да се успокои. Когато настана тишина принца на Зандрия попита:
- Какво се случи онази нощ в гората? Какво правеше там с онази жена и коя беше тя в действителност?
Време беше играта да започне!!!
- Тя е бял дух. Имах нужда от нея за да взема едно заклинание, но се наложи да я излъжа за да го получа. Не се гордея с постъпката си, но просто не виждах друг начин тогава, а и нямах време.
- Време за какво? За какво ти е това заклинание?
- Времето ми изтича Уилям. След две нощи има кървава луна. Ако не извърша ритуала до тогава с мен е свършено.
- Как така за какво говориш?
- Аз умирам. В тялото ми е нанесена отрова която ме погубва бавно, но трайно. Когато се събудих от онзи дълбок сън мислех че всичко е преминало но то явно не беше. Започнах да получавам симптоми, поразрових се и открих че в тялото ми има магия толкова силна и древна, че трудно би могла да бъде премахната.
- Ами ритуала? Какъв е той? - Уилям я хвана по силно в прегръдката си. Едновременно искаше да научи истината но го беше и страх от това което ще чуе.
- За ритуала се нуждая от теб, но сърце не ми даваше да те помоля и търсих всевъзможни варианти за да не те замесвам.
- Защо? Какъв е ритуала?
- Нуждая се от чиста човешка кръв, а кралските особи са най - чистокръвни. Няма как да взема от моята кръв защото тя не е чиста тъй като е смесена с вещерска. Заклинанието се състои в това че чрез този кръвен ритуал тялото ми ще бъде пречистено от отровата а душите ни ще се се слеят и ще бъдат свързани. Аз ако съм в добро здраве съм безсмъртна Уилям и ако извършим този ритуал и ти ще станеш такъв защото мен малко неща биха могли да ме погубят, а след свързването същите тези малко неща ще могат да погубят и теб. Ще си неуязвим на практика.

Постояха известно време в мълчание преди Уилям да отвори уста и да заяви че за нея би направил всичко и ще ѝ помогне. Той не се плашеше от кръвта и с радост би пролял за нея от своята кръв. "Колко е сляпа любовта за реалността" помисли си Залия и се усмихна злорадо. Плана ѝ беше почти завършен. Нямаше какво да ѝ попречи да изпълни целта си. Най - сетне щеше да получи дългочаканато си възмездие и да отмъсти за стореното ѝ. Нищо не можеше да я спре да изпълни целта си, а да не говорим колко близо до края ѝ беше.

--------------

Давам ви малък жокер за предстоящата. Естествено, че не е никак достатъчно, но поне може да ви насочи една идея повече към истината. Питате ли се вече на какво се дължи тази странна промяна у Залия?