Момичето с черната пелерина

Глава 23

Днес беше деня! Тази нощ всичко щеше да се промени. Плана на Залия беше вече задействан и нямаше връщане назад. Ритуала щеше да бъде изпълнен точно в полунощ когато влиянието на кървавата луна щеше да е най силно. Щеше да получи такава мощ, че да стори и невъзможното.

Точно по залез Залия и Уилям се запътиха към гората. Облеклото на кралицата не беше нищо необикновено - обичайната ѝ черна пелерина. А колкото до Уилям... е той наистина беше леко неузнаваем и смешен едва ли не. Беше облечен целия в бяла коприна, бяла коприна която скоро щеше да стане кърваво червени.

Залия вървеше най - отпред. Пътеката беше толкова тясна че нямаше как да са един до друг. Накрая стигнаха до поляна обградена с ограда от диви плетове с рози. Тревата беше висока и в разнообразни цветове. В центъра на поляната се намираше едно огромно вековно дърво с кух ствол. Мястото беше твърде красиво за да бъде осквернено с подобен ритуал.

Наистина беше странно това че там не се мяркаше и една жива душа. Нито птица прелиташе, нямаше мравки по земята, мравуняци... абсолютно нищо. Дори муха не смееше да прелети и да жужне. Беше гробна тишина. До толкова беше тихо че чак беше плашещо. Обстановката беше наистина странна. Обикновено подобни красиви и тихи места видени по залез са едни от най - тачените и обичани незабравими моменти. Но дори и в това твърдение имаше доза истина - наистина щеше да бъде незабравимо преживяване или поне за Залия, защото Уилям нямаше да оцелее.

Оставаха няколко часа докато дойде времето за същината и през това време Залия щеше да приготви нужното, да преговори необходимото и да се настрои психически за предстоящото.

Уилям внимателно следеше действията на Залия. Не можеше да отрече че любопитството наистина го гризеше вътрешно. На практика той не знаеше много, даже почти нищо освен кога ще се проведе ритуала, че ще пролее кръв за него и че ще спаси живота на Залия за да бъдат свързани до края на вечността, но основните неща като какво точно представлява ритуала и самия му начин на изпълнение и представа си нямаше. Възможно най - голямата грешка която човек би могъл да допусне беше тази.

Луната вече беше изгряла и оцветено в бледо червеникаво, но все още беше рано. Необходимите неща бяха приготвени и оставаше само едно - да преминат към изпълнението на ритуала.