Сродни души (Героите на Олимп AU)

Глава 1

Анабет

Днес беше първия ден от гимназията и Анабет се притесняваше. Поне имаше Пайпър и Хейзъл. Анабет се приготви и взе ключовете за колата си. Тя ще ходи в гимназия Good. На всичкото отгоре ако срещне сродната си душа?
Анабет отметна това и се качи в колата. Пред училище вече я чакаха Пайпър и Хейзъл. Анабет обожаваше да учи но в предишното и училище я тормозеха, но Пайпър и Хейзъл и помагаха да преодолее тормоза.
Когато отиде при тях разговаряха за своите съкрушения. Пайпър говореше за Джейсън Грейс футболист с руса коса и сини очи. Пайпър се молеше той някак да се окаже нейната сродна душа. Хейзъл от друга страна говорещ за другия футболист Франк Занг. Той беше як, висок канадец с китайски произход( много странно знам). Хейзъл му се възхищаваше и говореше колко красив е. Нека кажем, че мойте приятели си падат fangirls и могат да съберат всеки с които поискат много внимателно. А Анабет тя не харесваше никой, не и след последното и гадже Люк. Той и посягаше и от тогава тя беше затворена към момчетата. Те тръгнаха по коридорите и естествено Анабет се блъсна в някой.
      - Съжелявам. Много съм зле.- каза тя.
      - Не, не аз съм виновен. Искаш ли да сте заведа при сестрата?- попитаме най- красивото момче което някога съм виждала.
По някаква причина се изчервих и казах че съм добре. Сега няма ви го опиша. Той имаше гарванова, ветровита черна коса и красиви морски очи. Тогава на Анабет и светна лампичката. Татуировката ѝ с коня. Очите на коня бяха този цвят. Момчето и се усмихна и се представи.
    - Аз съм Пърси, Пърси Джаксън.
     - Аз съм Анабет, Анабет Чейс. А това са Пайпър и Хейзъл.
     - Пайпър като Пайпър Маклийн?
Този път Пайпър отговори.
       - Да, защо?
        - Мойте приятели Джейсън и Франк много говорят за вас.
Сега беше моментът те двете да се изчервят. Аз като добра приятелка ги измъкнах.
      - Много ни беше приятно да се запознаем Пърси. Надявам се пак да се видим! Чао!
И замъкнах Пайпър и Хейзъл след мен.
Те двете изскърцаха и ме се усмихнаха.
    - Какво?
     - Туко що се запознахме с най- горещия човек в тази гимназия без гадже. А той те гледаше с изражението "това е най- красивото човешко същество на земята! Дано тя ми е сродната душа!"- казаха ми го едновременно Пайпър и Хейзъл.
Аз гледайки ги недоверчиво.
     - Да бе! Много ви повярвах. Едва ли този красавец е мойта сродна душа. Прекалено е добър за мен!
  Пайпър ми плесна леко по ръката и прошепна нещо от рода на " Сега е време за операция Percabeth"С това би звънеца и се отправихме към първия ни клас- Митология.

A/N: Здравейте! Това е първа глава! Ще се постарая да имам по- дълги глави! Пазете се! Бъдете здрави! До другия път!