Пърси
Аз съм голям идиот. След като отидох в училище се блъснах в най- красивото момиче което съм виждал. Имаше медено руса коса и интелигентни сиви очи. Докато говорихме се сетих нещо. Татуировката ми със сивата. Совата имаше сиви очи. Нееее! Не може да бъде. Не е възможно това красиво момиче да ми е сродна душа. Тези мисли бяха прекъснати от звънеца. Е нека се отправим към първия час за тази година- Митология с господин Бранър.
Влязох в стаята и там ме чакаха моите приятели. Отново коментираха своите съкрушения. А, аз звучи смешно аз капитана на отбора по плуване никога до сега не е имал гадже, но факт. Слушах Джейсън да говори за Пайпър отново. Бяха се видели лятото и естествено Джейсън реши да падне за нея. Слушах ги и слушах и вече взех да се изнервям докато не се случи много хубаво нещо. Анабет, Пайпър и Хейзъл. Анабет му махна с ръка. Тогава господин Бранър или Хитон както искаше да го наричаме ни разпредели как да седнем. Естествено аз трябваше да седя с нея. Не се оплаквам, даже ми е хубаво. Оказа се че тя знае гръцки като мен. До края на час осъзнах нещо бавно и сигурно се влюбвам в Анабет Чейс.
A/N: Знам кратка глава но като за първа история мисля че е доста добре. Коментирайте и изразявайте думи. До следващия път!
Dgerovag
BẠN ĐANG ĐỌC
Сродни души (Героите на Олимп AU)
FanfictionВсеки си има сродна душа. Когато станеш на 16 получаваш татуировка която описва сродната ти душа. Пролог: Анабет, Пайпър и Хейзъл са най-добри приятелки от средното училище. Сега те преминават в гимназията. Ще открият ли сродните си души? Пърси и не...
