Сродни души (Героите на Олимп AU)

Глава 24

Джейсън

Върнахме си Пърси и Анабет. Пратиха Люк и Етан в затвора. Всички са щастливи. Скоро свършваме училище и всички отиваме в различни колежи. Което е много гадно. Искам всички да сме заедно. Сега сме се събрали за да кажем в кой колеж отиваме.

Поздравих всички и седнах на един от столовете. След като всички бяха тук започнах.

- Аз отивам в Университета по летене Лос Анджелис.

- Аз съм в Университета по фотография и изкуства Ню Йорк – каза Рейчъл.

- Аз отивам в Харвард - каза Анабет.

- Аз съм в Строителния университет в Хюстън - каза Лио.

– Аз съм в Уитмор, Вирджиния - каза Пърси.

Пайпър е в Чикаго и учи за направата на дрехи. Франк постъпва в армията. Хейзъл е в Ню Орлиънс и учи изкуство. Уил е в Сиатъл и ще учи медицина. Нико е във Вашингтон и учи за криминалист. Талия ще направи общество за хората без татуиривки и по този начин те сами да си изберат сродната душа. Калипсо ще изучава градинарство в Канзас.

 Поговихме си още малко и решихме вече да се прибираме. Аз, Пайпър, Талия, Хейзъл, Франк, Лио и Калипсо се прибирахме заедно с нашата кола. Говорихме си най-спокойно докато чакахме на светофар и изведнъж света потъмня.

Хейзъл

Бяхме в колата но изведнъж някой ни блъсна. Не припаднах но другите бяха в безсъзнание. Вече чувах линейките. Откараха ни към болницата. Но по някаква причина Пърси и Анабет бяха там. Анабет се държеше за корема, Тука пък какво е станало. После приадна. Пърси я хвана. Отведоха ги нанякъде. 

Аз се занимавах с останалата част от групата. Седях часове наред само за да чуя тези думи: 

- Много, съжалявам, но 3 от приятелите Ви са мъртви. Другите са в кома и са в много тежко състояние.

Като чух тези думи ми стана лошо. Попитах с треперещ глас:

- Кои са починалите?

- Лио Валдес, Калипсо Атлас и Джейсън Грейс.

Лио е мъртъв!? И Калипсо!? и Джейсън?!

- Може ли да ги видя?

- Кои?

- Мъртвите ми приятели.

- За съжаление, не, но може да видите другите Ви приятели.

Само кимах с глава и влязох в стаята. Там Талия, Франк и Пайпър спяха и дишаха леко. Още не можех да повярвам, че това се случи. Излязох от стаята. Вървях по коридора, когато се блъснах в Пърси. Погледнах го и му казах какво е станало. Той почна да плаче и ме прегърна. След 5 минути се отдръпна.

- Аз трябва да ти кажа нещо.

- Да?

- Анабет е бременна.

- Но това е хубаво.

- Не е, защото плодът е извън матката.

- Тоест?

- Детето не може да расте така и трябва да се махне. Иначе ако решим да го запазим застрашаваме и живота на Анабет.

Погледнах го тъжно. Нероденото му дете ще умре както и евентуално Анабет, ако решат да запазят детето. След това тръгнахме към чакалнята. Там бяха Анабет, Уил, Нико и Рейчъл. Вече всички знаеха, а Анабет и Пърси бяха взели решение. Анабет ще направи аборт.

Другите отидоха да организират погребението на приятелите ни. Казах чао на Пърси и Анабет и се прибрах  вкъщи. Когато седнах на леглото почнах да плача.

3 дена по-късно

Погребението беше тежко за нас. Всички си поплакахме,. Но все пак живота трябва да продължи. Както си обещахме сложихме опал на всеки един от тях. Нямаше новини за другите. Само казаха, че вчера сърцето на Пайпър спряло за малко. Но днес е добре. 

След няколко месеца отивам в колеж. Трябва да бъда силна. Написах писмо към бъдещето ми аз. Надявам след няколко години да прочета писмо където е описана една от най-големите ми загуби. Надявам се след тези няколко години да съм истински щастлива. Прибрах писмото, изгасих лампата, легнах си и започнах да мечтая за бъдещето.

A/N: Здравейте! Това беше последната глава на тази история. Ще има епилог. Вече започнах да го пиша. Благодаря на всички за подкрепата.