Сродни души (Героите на Олимп AU)

Глава 12

Франк

Днес беше вторник. Като цяло деня мина много бързо. Имах последен час физическо и съм освободен. Имам почти всички часове с моето невероятно гадже Хейзъл! Толкова много я обичам!
Най-накрая часа по биология свърши! Сега имаме обяд!

Седяхме си спокойно до масата си когато Люк и този Итън дойдоха на масата ни. Момчетата прегърнахме момичетата. Освен Талия, Рейчъл и Рейна, защото..... Ами защото те не се нуждаят от защита!
         - Ани, Хейз, Пайп! Виждам, че пак сме се събрали! Ааа Джаксън и ти си тук! Нико! Джейсън! Хубаво е да се видим!
        - Не, не е Кастелан! Казах ти да не приближаваш приятелите ми! - каза Пърси
       - Изчезни преди да пребием пред цялото училище! - каза му Итън
Тогава всички момчета се изправихме. Включително Талия и Рейна.
        - Вижте сега! Мога да кажа какво правите и двамата! Затова ви съветвам да млъкнете и да изчезнете от тук! - изкрещя им Талия
        - Просто искахме да ви кажем едно здравей. Но щом се мислите за а толкова силни! Добре тогава!

И с това си тръгнаха. Момичета плачеха. Без Талия, Рейна и Рейчъл. А Клариса фучеше през цялото кафене и говореше с баща си по телефона. Почна да се напряга и гаджето ѝ Крис се наложи да я успокоява. Те бяха сродни души. Интересно знам. Ни Клариса се успокои и сега само ругаеше, но това доста добре за нея. Останалата част от деня мина спокойно.
А, ако знаех, че утре пак ще бъда в болницата!

Не съм толкова лоша! Ето и останалта част!

Анабет прескачане на времето до сряда на обяд

Днес е сряда! Пърси имаше тренировка по плуване и щях да го изчакам. Каза, че довечера ще отидем някъде. Бях щастлива.
Сега е обяд. Този път мина спокойно. Люк и Итън само се усмихнаха. Всички бяхме щастливи. Но не за дълго.

Вече чаках до басейна Пърси да свърши. Изглеждаше унесен и се държеше много нервно. Щеше да ме вземе към 7 от апартамента ми. Естествено Пайпър и Хейзъл дойдоха да ми помогнат да се подготвя.
Бях облечена с много красива пола на каре и синя риза. Имах много малко грим. Косата ми беше сплетена по интересен начин. В 7 без 10 момичетата си тръгнаха. Точно в 7 Пърси ме взе. Баща ми му се усмихна и каза, че може да го нарича Фред. Това беше много добре.

Вечерята беше невероятна. Както и Пърси. Косата му беше както винаги, но носеше хубава морсказелена риза и черни дънки.
След вечерята отидохме на разходка в парка. Беше толкова красиво. Вече е 10 и 30. Шофирахме към апартамента ми.
Мислех как може да целуна Пърси тази вечер. Минавахме на зелен светофар, когато кола ни удари. Усещах много болка. Пърси ми говореше, но не чувах нищо. Имаше много кръв. Тогава припаднах.

Джейсън

Телефона ми звънна към 11. Новината която чух ме уби. Бяха блъснали Пърси и Анабет с кола. Били са в безсъзнание.
Сега всички чакахме в чакалнята на болницата. Родителите на Пърси и Анабет бяха притеснени. Пайпър плачеше в ризата ми.
Излезе една сестра и казаха, че сега излизат от операцията. Тя ни каза, че знаят кой ги е блъснал.
             - И кой го е направил? - попитахме всички едновременно
             - Люк Кастелан и Етан (Итън) Накамура - каза сестрата
Пайпър плачеше по силно в ризата ми. Родителите бях бесни. Все пак благодариха.
След малко казах, че Пърси е буден и иска да ги види.

Беше в стая с Анабет. Тя спеше. Имаше много натъртвания. Различни машини бяха свързани с тялото ѝ. Пърси беше по същия начин, но беше буден. Всички го обсипахме с прегръдки. Майка му го прегърна и заплака от щастие.
След това Пърси започна:
           - Господин Чейс, толкова съжалявам! Грижех се за нея, но изведнъж от нищото ни блъсна кола. Опитах се да я държа в съзнание, но припадна. Малко след нея и аз припаднах от болка. Толкова съжалявам! Разбирам ако не ми простите! Отново  толкова много съжалявам! Не съм го искал!
          - Не се притеснявай Пърси! Не си виновен! И нали ти казах да ме наричаш Фред! Ще се оправите! Не си виновен! Искам да се успокоиш!
Пърси кимна и се усмихна. След това погледна към Анабет.
Изведнъж тя почна да кашля. Пърси почти скочи от леглото. Анабет се събуди. Пайпър и Хейзъл я прегръщаха и плачеха. Анабет прошепна Хей. След това се усмихна в посока на Пърси. Попитаха ни какво е станало след като Анабет се разбуди. Обяснихме им и казахме кой ли е блъснал.
След 5 минути Клариса пеофуча през вратата. Каза, че баща ѝ знае и, че ще се погрижи тея двамата да бъдат арестувани. Крис дойде след нея и ни попита как са.
Ами няма да ви лъжа. Анабет изглеждаше уплашена и наранена, а Пърси притеснен и леко шокиран.
Помислих си за Пърси. Разказа ми плана си как ще каже на Анабет. Всичко му се беше провалило заради тази катастрофа. Сега сигурно си мислеше, че Анабет не го иска.
След малко откачиха всички машини от тях, казахме им лека нощ и си тръгнахме.

A/N: Здравейте! Ето я новата глава! Съжалявам за закъснението! Знам, че съм зла! Не ме убивайте! До скоро!