Сродни души (Героите на Олимп AU)

Глава 23

Пърси

- Вие сте тук!

6 часа по-рано

Чух думите на Анабет. Обичам я. Толкова я обичам, че ме е страх с това мое минало да не я нараня. Страх ме. Страх ме е за нея, защото ми пука за нея. Защото я обичам. Влюбен съм в нея. Обичам всичко в нея. Нейната усмивка. Очите ѝ. Косата ѝ. Характера ѝ. Всичко. Няма нещо което да искам да променя, защото я обичам такава каквато е.
С Анабет се "приземихме" и там ни очакваха доста хора. Още не се бяхме осъзнали какво става и ние завързаха с въжета. Оттогава почнах а мъченията ни.

6 часа по-късно

Боли. Само това ще кажа. Биха ни. Деряха ни. Скубаха ни(по-скоро Анабет). Какво ли не правиха. В момента бяха в ужасно състояние. Но измислих план как да се измъкнем. С помощ на 2 ма от стражите. Боб и Дамасин. Сега казвах плана на Анабет. Тя каза, че е добър. В момента почнахме да се измъкваме.
След като стигнахме при Боб и Дамасин почнахме да бягаме към така наречените порти на Смъртта. Не ме питайте защо е така и за не знам. Успяхме да стигнем до портите, но там се появиха хора които ни пречеха. Дамасин започна да се бие с тях. Но Боб беше забравил да ни каже нещо. Един трябва да седи и да натиска копчето за да може другите да се измъкнат. Знаех, че трябва да остана. Започнах да убеждавам Анабет, но тя отказа. Боб възрази нс моите опити да остана и каза, че той ще остане. Аз го погледнах тъжно, но той ни вкара в асансьора и последните ми думи към нас бяха "Кажете на звездите Здравей от мен". С това вратите на асансьора се затвориха.

Още малко. Почти се качихме. Усещах го. Но едно нещо ме бърникаше отвътре. Дали някой ще ни чака горе. Там ли ще бъдат приятелите ни? Надявах се. Анабет изглеждаше зле. Прегърнах я. Тя също. Усетих асансьора да се клати. Подготвих се веднага да изляза. Анабет също беше готова. Изведнъж спряхме и вратите се отвориха. Там ни чакаха нашите приятели
          - Вие сте тук - казахме едновременно с Анабет!
След като ни видях ни се метнаха отгоре. Пайпър и Хейзъл гушкаха Анабет и плачеха. Джейсън, Лио и Франк не спираха да ме прегръщат, как съм. Как се спасихме. Казах им, че ще им обясня после. Те кимнаха. След това се прибрах вкъщи. У дома. Дом сладък дом. И най-хубавото е, че съм с Анабет и, че и двамата сме добре.

A/N: Здравейте! Върнах се! Съжалявам, че ме нямаше толкова дълго време, но нямах муза и може би "малко" ме мързеше. Отново съжалявам. Ще се постарая другата глава да не се забави толкова. Отново съжалявам.
До скоро!