A/N: Здравейте! Върнах се! Вчера не публикувах поради тъжна годишнина. Пуснете клипа когато сменя разказвача да е Пайпър. Благодаря на всички за четенията!
Пърси
След тъжните истории за миналото се навихме да играем истина или смея(а.б. смея е предизвикателство. просто е по лесно да пиша смея). Тогава Анабет каза:
- Хм.......вижте. Знам че се разбрахме стига минало за днес, но ние не знаем къде е Люк. Мисля да изчакаме. Защото може да загубим делото за толкова старо нещо. А, ако нещо стане пак ще говорим. Съгласни ли сте?
Всички кимнахме.
- Аз питам първа-каза Анабет- Джейсън истина или смея?
- Осмелявам се!
- Смея да ми покажеш татуировките ти за твоята сродна душа! Ако не го направиш махаш дреха
Джейсън махна ризата си. Пайпър почервеня. Анабет и подсвирна.
- Както и да е. Пърси истина или смея?
- Смея!
- Целуни най - красивото момиче в стаята.
Как щях да убия Джейсън. Свалих си ризата. В този момент бях станал и Пайпър бутна Анабет към мен. Завършихме на пода, а Анабет върху мен. Цялата група направи снимка. Анабет ми се извини хиляда пъти както и аз. Тя стана от мен и седнахме на местата си които бяха едно до друго заради Пайпър. Така продължихме да се смеем.
- Анабет - казах аз - Истина или смееш?
- Осмелявам се!
- Смея да целунеш по бузата най - горещото момче в стаята. Тя се наведе и ме целуна по бузата. И след това ми удари шамар. Аз се ухилих доволен. Така вървеше забавната ни игра докато едно телефонно обаждане не промени всичко.
Пайпър
( Може да пуснете песента сега)
Играхме най - спокойно докато телефона на Анабет не звънна. Тя ни показа кой звъни. Люк. Вдигна и го сложи на високоговорител в средата на класа тя заговори твърдо:
- Какво искаш Люк?
- Трябва пак да сме гаджета!
- Свърших с теб! Видяхме че не сме сродни души!
- Не, Ани! Нали татуировките ти са свързани с вода. Знаеш, че плувам! Моля те! Аз се промених!
- Първо не ме наричай Ани! Второ не Люк! Ти не си ми сродна душа. Ти даже нямаш татуировка! Разбрах какво си направил на предишното си гадже!
- И какво е!
Нико изпревари Анабет.
- Слушай сега идиот такъв! Аз съм Нико ди Анджело брат на Бианка ди Анджело. Ти изнасили сестра ми и я биеше. Тя се самоуби заради теб. Сега тя може да бъде с мен ако не беше ти! Анабет ни разказа за теб! Искам само да ти кажа, че сега има хора които се грижат за нея!
- И кой се грижи за нея!
Пърси започна да говори
- Кастелан! Аз съм Пърси Джаксън! Този които те победи! Аз се грижа за нея! Пайпър Маклийн, Хейзъл Левеск и още много хора! Ако не оставиш Анабет лично ще те намеря и убия!
- И аз ще дойда Люк! Спомняш ли ми се! Талия Грейс! И вече не съм ти приятел!
- Ха не може нищо да ми направите! И запомни Ани! Ще се върна и ще съжаляваш! Отново ще си ми гадже!Не ме интересува татуировката ти! Ти си моя!
И с това Люк затвори. Анабет почна да плаче. Аз и Пърси я успокоявахме, а през това време Талия звъня на Клариса. Баща и работеше в полицията, двете обичаха да бият хора и така се зароди приятелството им.
Анабет
Защо! Люк отново ме заплашва! В момента плачех и Пърси и Пайпър ме успокоявахме. Толкова хубаво се чувствах в прегръдките му. Беше толкова успокояващо. Чух Нико да мърмори как ако можеше да използва меча по фехтовка за да убива хора щеше да е убил Люк хиляди пъти. Клариса дойде. Тя ме прегърна и след това отиде при Талия. Чух че говориха най - добрия начин да убият Люк, но благодаря на Джейсън, че ги спря и им обясни, че ако го убият ще влязат в затвора. Бащата на Клариса - Арес записа всичко и каза, че ако стане нещо веднага да му звъним. Той даде на всеки неговия номер.
Пърси живееше на 1 блок разстояние от моя и настоя да ме придружи до вратата на апартамента ми.
Бяхме пред вратата и тогава Люк се появи.
- Джаксън! Защо ли да се изненадам! Махни се! Ани ела!
- Няма да стане Люк.
През това време тайно писах на родителите ми и обясних ситуацията. След 1 минута баща ми отвори вратата.
- Люк! Махни се от тук! Никога не се връщай! Иначе ще се разправяш с мен!
- Ще се видим отново! Запомнете! А, ти Ани.
В този момент той тръгна да ме удря, но Пърси хвана юмрука му на половината път от лицето ми. Пърси го блъсна назад и каза:
- Не закачай повече Анабет или лично аз ще те намеря и ще съжаляваш, че си направил всичко. Ще съжаляваш за Бианка, за Анабет и кое е сегашното момиче? Но никога не се приближавай до Анабет, мен и моите приятели и семейство!
Баща ми ни каза да влезем и чухме как изгони Люк. Прегърнах Пърси. Той ме държеше. Беше толкова хубаво. Баща ми влезе. Майка ми Атина пристигна по - късно. Баща ми изрази благодарности към Пърси, че се държи толкова мило с мен. С майка ми се здрависаха. Тя му благодари, че ме е защитил. След като Пърси си тръгна родителите ми казаха едновременно:
- Одобрявам го! Той ще бъде перфектното момче за теб!
Погледнах родителите ми.
Мама заговори:
- Анабет ще ни покажеш ли татуировките си.
Показах ги и те ми казаха, че имам нова. Тя е водорасло. И то с цвета на очите на Пърси!
Погледнах майка ми и баща ми. Те ми кимнаха одобрително и ми се усмихнаха.
Пърси
След като се прибрах разказах всичко на майка ми. Тя ми каза нещо подобно:
- Персей Джаксън, ако това момиче се окаже твойта сродна душа искам да се грижиш за нея! Анабет е преживяла много!- след малко добави - може ли да видя татуировките ти?
Естествено ги показах и мама ми каза, че имам една нова. Тя ми я снима. Вече знае коя е сродната ми душа. На прасеца си имах силует на момиче. Цялата беше в сиво и до нея пишеше wise.
- Анабет ми е сродната душааааа!- почнах да скачам в апартамента.
- Дааааа! Ще се ожените и ще имате деца! - каза щастливо майка ми
Аз я погледнах въпросително а тя само ми се усмихна и каза:
- Помисли си как ще и го кажеш. После искам да доведеш Анабет!
Кимнах енергично. Мислех, че след като съм открил сродната си душа. Оооооо, колко много грешах.
A/N: И така. Това е новата глава. 1057 думи. Нов рекорд. Може да бързам с Percabeth но ще се съберат след 5,6 глави. Първо ще съберем другите кораби.
ESTÁS LEYENDO
Сродни души (Героите на Олимп AU)
FanfictionВсеки си има сродна душа. Когато станеш на 16 получаваш татуировка която описва сродната ти душа. Пролог: Анабет, Пайпър и Хейзъл са най-добри приятелки от средното училище. Сега те преминават в гимназията. Ще открият ли сродните си души? Пърси и не...
