Сродни души (Героите на Олимп AU)

Глава 20

Пайпър

Уау, бях принцеса на бала! А Джейсън принц. Често да ви кажа много му отиваше да бъде с корона 👑 (малко момичешка ама ще го преживеете). След това с Джейсън танцувахме. Разбрахме, че групата са ни номинирали за принц и принцеса. Ох, колко ги обичам! Радвах се, че Пърси и Анабет са краля и кралицата. Не исках да сме ние с Джейсън, защото много не обичам да имам толкова много внимание за себе си.

Блага свърши и сега съм вкъщи. Баща ми беше доволен, че съм добре. Поговорих си с него и се качих да гледам филм.

Вече е 12 през ноща и мисля да си лягам. Тъкмо се нагласих удобно и телефона ми почна да звъни. Беше Хейзъл. Хмммм това е притеснително. Вдигнах ѝ
Нормално Пайпър потъмнено Хейзъл
Ало?
П-пайпър?
Какво има? Защо си уплашена?
Л-люк и Е-е-етан ссссса свооббодднии. Ввзеехха ммее ИИИ Ффранк съъщо. Паззи се. Гооворяяя ти защщото не знаеха, ччеее съмм си взееела телефффоонннна.
О, боже. Веднага звъня на Джейсън и другите както и Арес. И вие се пазете.
Д-добре
След това затворих почнах да звъня на Джейсън, но изведнъж някой ме удари и света потъмня.

Джейсън

След като оставих Пайпър у тях с Талия се прибрахме. Гледахме някакъв филм. Беше някакъв екшън. Не се впечатлих много.

Вече е 12 и ще си лягам. Талия си легна към 11. Каза ми да си лягам до 1, защото иначе да се моля на всички богове които съществуват да не умра. Попитах я и как по точно ще ме убие. Ще ме обеси. Добрееее. Така де тъкмо си лягах и телефонна ми звънна

❤️Моето всичко❤️
                 💕

Значи Пайпър хммм странно. Тръгнах да вдигам, но някой хвърли нещо по мен. Май беше тухла?(аз ако не го включа. Сори Спарки)

Пърси
Като ви казах цяла нощ май забравих да ви кажа, че ме отвлякоха. И Анабет също. Чухме гласовете на приятелите ни в съседния коридор докато минавахме. Но мен и Анабет ни водеха другаде.
След малко ме бутнаха в някаква стая. Поогледах се и разбрах за какво е. Мъчения. Имаш най-различни видове уреди за мъчение. Бях много притеснен за Анабет. Сигурен съм, че в този коридор са стаи за мечения.

Стоях тук от известно време. По едно време чух вик. И разпознах гласа! Анабет! Кълна се ако и правят нещо ще съжаляват. След малко при мен дойде някакъв охранител и ме изведе. Вървяхме през същия коридор докато не влязохме в друг. И тогава осъзнах, че приятелите ми са в този коридор. И бях прав. Понеже тук вратите бяха от решетки можеше да видиш. Видях Пайпър. Очевидно я беше страх. Като ме видя сякаш надеждата ѝ умря. Килията срещу тази на Пайпър е на Джейсън. Пайпър и се насълзиха очите и видях защо. Удряха Джейсън с камшик. О, не. След това видях Хейзъл, Нико, Рейна, Уил, Рейчъл и Талия затворени в друга килия. Имаха вериги. И срещу тяхната килия беше тази на Франк. Имаше няколко синини и беше с вериги но изглеждаше добре. Но въпроса беше къде е Анабет? Продължиха да ме карат да вървя. Стигнахме до някаква пещера? Казаха ми да слизам надолу. Като слязох долу видях Анабет. И нея я държаха. Видях, че имам следа от шамар на бузата си. Ах тезиии...... Но долу имаше някаква врата. Вкараха ни и изведнъж почнахме да падаме. В този момент не знам защо се сетих от древногръцката митология накъде може да падаш. И това беше Тартара.......................

Следва продължение....

A/N: Здравейте! Ето я новата глава. Благодаря за всички четения, коментари и гласове!

Благодаря също и на pjo_wisegirl за смъртните заплахи, так де подкрепата 😂

Сега наистина ти благодаря за подкрепата!

До скоро!