Сродни души (Героите на Олимп AU)

Глава 22

Джейсън

Доста ме набиха. Ням да лъжа. Имам няколко рани. Обаче сега като мина малко време съм по добре. Преместиха ме в килията на Пайпър. Тя веднага почна да плаче. Казах ѝ, че съм добре. Тя не ми повярва много. Щях да почна да споря с нея, но от съседната килия се чу шамар. Пайпър веднага погледна. Издърпа и мен да видя. Това което видях ме изнерви допълнително. Етан беше ударил шамар на Хейзъл. Франк беше повече от бесен. След това Етан заговори:
           - Както разбрахте бяхте отвлечени. Но вече не ми трябвате. Това което исках си го имам.
          - И какво е? - попитах аз
          - Вашите приятели Анабет и Пърси. Трябва ми само Анабет. Ще срина психиката ѝ като убием Пърси.
         - Защо правите всичко това! - Изкрещя Талия
         - Сметки за уреждане от преди години. Че ни вкараха в психиатрия.
След това пуснаха някакъв глас и заспахме.

Събудих се у дома. И до мен бяха всички без Пърси и Анабет. Родителите ни бяха доста притеснени. Особено тези на Анабет и Пърси. Като видяха, че сме будни почнаха да ни прегръщат и разпитват.

Само като разбраха какво е станало щяха да съберат цялата армия на САЩ и да ги търсят. Ние обяснихме, че даже не знаем къде са ни отвели. Арес каза, че има много такива и си мислят, че така не може да ги намериш, но всъщност знае всички места до едно къде може да са. След това негово изказване всички почнаха да търсят приятелите ни и нашите похитители.

A/N: Здравейте! Главата е кратка, знам, но реших, че е по-добре така. Знам, че се навя много, но както знаете предната седмица завършихме училище, а след това връщах учебници, ходих до училище заради някви проблеми с класа и тем подобни. И сега естествено чета книгите за лятото. Добре, че не са много. Та книгата е към края си. Умна още 3 глави + още една епилог. Епилога ще се пада 26 глава, но няма да е глава а ще бъде с името Епилог. Та стига повее обяснения. Очаквайте денс биографията му в профила ми.
До скоро!