Broken

Трансилвания
2012/01.10.12/15:00

-Адам...обичам те!Не вярвах,че ще го кажа някога.Но обичам те.-бяха думите,за които съжалявам дълго..

-Аз..трябва...да..ти...кажа..нещо..

Ние..трябва..да..се..разделим!-и ето как света ми рухна за точно 11 думи и 10 въздишки. Как 1 минута може да промени живота ти. Прибрах се в стаята си. Излязох на покрива. Плачех. Чу се изстрел.. двама мъже излязоха от къщата ми и бързо се качиха в една кола.

-Мамо,татко?!-и ето как убиха родителите ми.

Виках и плачех..дойде полицията...нищо.

-Извинете г-це Робинсън.. не намерихме улики,знаете ли нещо?!

-Размърдайте си задниците! Ето ви улики ръкавиците на убийците,пистолетът и т.н

-Съжаляваме,но тук нямаме такива екстри.. ще трябва да заминат чак за Лос Анджелис.

Опитах да се оспокоя. Бързо взех един голям плик и вътре сложих ръкавиците..

На сутринта получих обаждане..от полицията?!

-Ало,г-це Робинсън имате късмет! Открихме ваш братовчед в Лос Анджелис... името му е Крис Валънтайн. Утре заминавате при него.Пратихме ви самолетн билет. Полетът ви е утре в 10:00 приятен ден!

-Благодаря ви..-беше единственото,нещо което излезе от устата ми. Рухнах.. отново..отново бях РАЗБИТА