Беше 02:29 и реших да се върна в стаята си. Зейн спеше и аз легнах в единия край на леглото, възможно най-далеч от него,но той ме придъпа към себе си и прошепна:
-Не се страхувай, не хапя-каза и захапа ключицата ми и леко я засмука,само дето не беше леко, а досто силно. Изстенах:
-Недей-Зейн се засмя и ме придърпа още по-близо. Опита ми за бягство, беше неуспешен. Заспах така.
-----------------10:00------------------
-Ставай, Карлииии-Найл влезе в стаята ми и малко по-малко, -усмивката му се изпари-Извинете-той се изчерви
-Зейн. Пусни ме. Найл нищо не е станало.-усмихнах се
-Добре, аз и Хари отиваме на пазар, има храна да си направите закуска...ии днес е Бъдни Вечер, ако не сте забравили.
-Найл-изръмжа Зейн и Найл просто затвори вратата.
Станах и изтичах до огледалото. Синината на ключицата ми беше с пазмер на топче за пинг-понг.
-Мамка му.-изругах и Зейн дойде.
-Гадже ли си имаш?-подсмихна се Зейн
-Много си тъп, знаеш ли? Не не отговаряй, защото ако за теб това нещо-посочих синината
-Смучка
-Означава че сме гаджета, то ние ходим. И да ти направи това.
-Сериозно ли?
-Сериозно. Не ходим. Нали?
-Да.
-Добре тогава.-Зейн ме прегърна и ме залепи до стената-имаш 2 възможности. 1)да направиш закуска-направи палза, за да целуне лилаво-синьото петно, коета той ми направи-или 2)да останеш тук с мен и петната да станат 10
-Вариант 1 ме устройва.-усмихнах се и изтичах на долу
***Следва продължение***
YOU ARE READING
Broken
Random,,Broken" или ,,Разбита" е история за 17 годишната Каролина, израстнала в Трансилвания, принудена да се премести в Лос Анджелис, обича тъмните дрехи и високите токчета. Сърцето и е разбито още на 15г. от момче на име Адам. Поредиците от злуполучи...
