Не хапя..

1.1K 67 1
                                    

Беше 02:29 и реших да се върна в стаята си. Зейн спеше и аз легнах в единия край на леглото, възможно най-далеч от него,но той ме придъпа към себе си и прошепна:

-Не се страхувай, не хапя-каза и захапа ключицата ми и леко я засмука,само дето не беше леко, а досто силно. Изстенах:

-Недей-Зейн се засмя и ме придърпа още по-близо. Опита ми за бягство, беше неуспешен. Заспах така.

-----------------10:00------------------

-Ставай, Карлииии-Найл влезе в стаята ми и малко по-малко,  -усмивката му се изпари-Извинете-той се изчерви

-Зейн. Пусни ме. Найл нищо не е станало.-усмихнах се

-Добре, аз и Хари отиваме на пазар, има храна да си направите закуска...ии днес е Бъдни Вечер, ако не сте забравили.

-Найл-изръмжа Зейн и Найл просто затвори вратата.

Станах и изтичах до огледалото. Синината на ключицата ми беше с пазмер на топче за пинг-понг.

-Мамка му.-изругах и Зейн дойде.

-Гадже ли си имаш?-подсмихна се Зейн

-Много си тъп, знаеш ли? Не не отговаряй, защото ако за теб това нещо-посочих синината

-Смучка

-Означава че сме гаджета, то ние ходим. И да ти направи това.

-Сериозно ли?

-Сериозно. Не ходим. Нали?

-Да.

-Добре тогава.-Зейн ме прегърна и ме залепи до стената-имаш 2 възможности. 1)да направиш закуска-направи палза, за да целуне лилаво-синьото петно, коета той ми направи-или 2)да останеш тук с мен и петната да станат 10

-Вариант 1 ме устройва.-усмихнах се и изтичах на долу
***Следва продължение***

BrokenWhere stories live. Discover now