Pain, Lust, and Trevor Lang ( Bulgarian Translation )

Chapter Seven

Гледната точка на Тревър

— Преди няколко седмица се събудих от много истински сън. — Обясних на Оливия в местната библиотека.

— Какво се случваше в него?

— Бях отмъстил за смъртта на майка си. Полицаите бяха убили.

— Чух за това.—измърмори тя. — Имам в предвид ти как уби полицаите, за да си отмъстиш.

Кимнах.

В магазина на миля от полицейската станция. Взех си снайпера и убих петдесет полицая от сградата. Бях на съд, но успях да
се защитя. Никое доказателство не може да се докаже, че аз съм този който ги е убил. Промених си името на Уес Грегъри  и смених  училището. Бях станал толкова известен, че не можех да излезна никъде без да срещна милион репортери, опитващи се да напишат история за мен. Това беше около времето когато срещнах Мейси. Влюбих се в нея толкова дълбоко и необратимо. Разкрих и кой съм. Не след дълго баща ми беше убит и изглежда всички знаят. Убих човека, който го направи и жена му пред него самия и Мейси, и брат ми. И тогава се самоубих.

Оливия се взираше в мен за дълго.

— Това е доста реален сън.

Засмях се.

— Но... всичко това ми изглежда много странно.

—Какво имаш предвид?

— Имаше такова убийство. Абсолютно същото като това, което ти описа. Има само една единствена разлика в историите... мъжът никога не бе намерен.

Взирах се в нея, дълбоко замислен.

— И какво? Но пък Мейси е тук. Всичко сън ли е било? Коя част е била е истинска и коя част аз самия съм  си променил, Оливия?

— Може би си си, представил нещата както искаш да изглеждат. Може би нещата не са по този начин, по който  ги виждаш. Трябва да се видиш с някого, Тревър.

— Кой? Кой е възможно да ми помогне?

—  Психолог?

Извих главата си назад, смеейки се.

—  Щом мъжът не е намерен ще е все едно сам да се предам. И още нещо ще ме тикнат в затвора.

Оливия поклати глава.

— Не и яко не им разкажеш цялата история. Питай въпроси. Как може нещо да ти е наполовина истинско, а другата половина да не съществува.