Pain, Lust, and Trevor Lang ( Bulgarian Translation )

Chapter Eight

Гледната точка на Тревър

Оливия стоеше до мен, до шкафчето ми. Русата ѝ коса беше вдигната на рошав кок и очите ѝ се затваряха, сякаш не е спала от дни. Носеше йога панталони, обувки Nike и суитчър. Типична Оливия.

- Как мина, с както ѝ беше името? - попита тя, оглеждайки ноктите си.

- Мина добре. Мисля, че повярва. - отговорих.

Тя отмести поглед от ноктите си  към очите ми и пак го върна на тях.

- Какво направи?

- Обясних ѝ чувствата си.

- Които са...?

Свих рамене леко.

- Че не мога да стоя около нея, знаейки, че тя не е моя.

- Още я обичаш?

- Очевидно. - засмях се.

Тя кимна бавно.

- Какво не е наред с теб? - попитах, повдигайки брадичката ѝ с пръсти, за да може очите ѝ да срещнат моите.

- Изглеждаш сякаш не си спала от дни, Оливия.

Тя разклати глава.

- Няма значение. Сега не говорим за мен. Говорим за теб.

- Да права си. Почти не говорим за теб. - съгласих се. - Затова ми кажи какво не е наред?

- Не ти влиза в работата, Тревър. - очите ѝ се присвиха.

- Аз искам да ми влиза в работата. - приближих се до нея. - Или ще ми кажи или ще се наложи да го разбера сам.

Тя ме погледна предизвикателно  зае поза.

- Тогава можеш сам да си направиш разследването, господин Убиец.

Този път моите очи бяха тези, които се присвиха.

- Не прави това, Оливия. Изплюй го просто. Ти ми помагаш, нали? Хъх? - тя кръстоса ръце пред гърдите си и кимна. - Тогава ме допусни до себе си. Позволи ми и аз да ти помогна.

Можех да видя как очите ѝ започват да порозовяват и се подуват, в опит да спре напиращите сълзи.

- Не мога да спя когато виждам и чувам неща, които не съществуват. - изплю тя, разтрисайки раменете си, предавайки се. - Побърквам се. Не мога да се настаня удобно, да стоя на едно място. Постоянно съм изплашена. Никой вкъщи не знае, как се очаква някой да ме разбере? Просто искам да затворя очи. Искам да си почина, но това е невъзможно.