Pain, Lust, and Trevor Lang ( Bulgarian Translation )

Chapter One

Гледната точка на Тревър

Събудих се и поех рязко въздух, пръстите ми стиснаха чаршафа под мен и се изправих бързо.

Очите ми при викнаха към тъмнината и се огледа, поех си дълбоко дъх и разтърси рамене, отървавайки се от кошамара, който сънувах до сега.

Сънувах, че съм убил убиеца на баща ми. И че след това се самоубих, също и че убих жена му.

Когато се събудих сe почувствах, сякаш се връщам към живота. Все едно бях умрял и поемах дъх за първи път от векове.

Може би всичко това беше просто кошмар. Може би нито една секунда от него не беше е реална. Все пак, още мога да усещам всяко докосване, всеки детайл. Всички вкусове на храните, които съм ял, вкуса на блънта(blunt), който бях изпушил, всяка миризма около мен.

Колко от това беше реално и каква част от него беше в главата ми. Колко вярва, че е реално.

Станах от леглото си, оглеждайки се и ме удари силно главоболие, като един тон тухли. Сложих си анцуг(sweatpants) и тениска. Прокарах ръка през косата си и слязох на долния етаж за хапче.

Когато стигнах до началото на кухнята срещу мен видях момиче с черна като ноща коса, която достигаше до кръста ѝ. Тя носеше плетен пуловер с паднали рамене и дънки.

Само по гърба ѝ убежище да кажа точно коя е.

Мейси.

От цигарата между средния и пръст и показалеца излизаше пушек. Пепелника беше не дивана.

- Господи, Тревър, изплаши ме.-възкликна тя, стана от мястото си и се обърна, за да ме види.

Бретона ѝ се спусна по челото ѝ. Гримът ѝ беше лек, почти ги нямаше.

Не си я спомням така.

Въпреки че, тя е ослепително красива.

- Мейси.- зяпнах изумено.

Събра веждите си в едно.
- Ъм...Да? Гледаш ме по изключително странен начин. Добре ли си?- тя се приближи с няколко крачки към мен и постави задната част на ръката си върху челото ми.
- Нямаш температура.

Докосването ѝ върна живота в мен. Цветовете в зрението ми и накара тялото ми да заработи.

- Тревър?- тя щракна с пръсти пред лицето ми.- Какво се случва, по дяволите?

- Имах лош сън.