Pain, Lust, and Trevor Lang ( Bulgarian Translation )

Chapter Twelve

Гледната точка на Мейси

Пушека от цигарата ми се въртеше във въздуха, пепелника на кухненския плот беше пълен с крачета на цигарите ми. Махнах черната си кога от лицето си и издишах дима от белите ми дробове.

Тревър вече не пишеше, нито цигари, нито нещо друго. Аз съм единствената, която използваше пепелника. И щом не беше на мястото си трябваше да го търся, нещо се е случило. Тогава го видях и в него имаше един почтиизпушен блънт.

Знам, че бях груба с него минават вечер. Не исках да бъда, но какво можех да кажа? Не можех просто така да ми кажа всичко, макар и да исках да сторя това.

Чух приближаващи стъпки и знаех, че са на Тревър. Той влезе в кухнята без тениска и с анцуг висящ ниско на хълбоците му. Мисълта за него спящ с Оливия по този начин ме нараняваше и ядосваше.

- Добро утро. - той прочисти гърлото си, опитвайки се да се отърве от сутрешния си глас. - Радвам се, че си се прибрала безопасно.

- Да, сигурна съм, че си спал като бебе, независимо дали съм щяла да се прибера или не. - оборих го. Той не погледна накриво. - Не мислех, че си толкова глупав, за да оставиш блънта си в пепелника ми.

Усмивката на Тревър се показа.
- Бях прекалено извисен.

- Мислех, че си спрял с тази глупост.

- Както и ти си спряла? - отвърна ми той.

- Никотина не влияе на здравото ти мислене. - върнах му отговора.

Той си разтегна ръцете над главата и се усмихна леко.
- Какво правя не е твоя работа.

- От кога? - попитах го.

- Откакто не мога да ти вярвам. - отговори той просто и сви рамене. - Също така и нуждата да те впечатля... или да те направя щастлива, вече е безсмислено.

От думите му ме заболя, толкова много, че се ядосах. Но бях безмълвна, не можех да се сетя за нито една дума, с която да му отвърна.

Оливия влезе, носейки една от дългите тениски на Тревър и чорапи. Русата ѝ коса падаше на вълни по гърба ѝ. Не мога да излъжа, адски много ревнувам от нея. Тя е превъзходна. Като мечта е. Сладка усмивка и невинни очи, но с изкусително тяло.

Докато Тревър вадеше млякото, Оливия приготви две чаши. Ръката му беше поставена на гърба ѝ, докато той включваше машината за кафе. Изглеждаха като женена двойка. Тя сложи захарин в кафето му, след което извади една лъжичка и я постави в чашата му, която стоеше на плота. Те правеха всичко това в тишина, сякаш е нещо толкова естествено и го правят всеки ден.