Chapter Eleven

470 30 2
                                    

Гледната точка на Тревър

Не мога да осъзная факта, ще Мейси знае какво се случва в главата ми. Как може да пази такава тайна от мен? Тайна, която влияе не само на живота ми, но и на здравия ми разум. Тя знае каква част от съня ми се е случила и каква не.

Сега единствения човек, който би беше помогнал ме мрази и грешката за това е моя. Тя искаше аз и Мейси да се обичаме отново. И аз направих точно това, но обърках нещата по време на процеса.

- Оливия! - извиках ѝ, беше в коридора.

Тя забърза действията си, чувайки името си знаейки, че е изречено от мен.

- Чакай!

Тя се завъртя и ме погледна с най-лошия поглед, който някога съм получавал. А съм бил в съда със семействата на петдесетте полицая, които убих.

- Какво? Какво още искаш от мен, Тревър?! - тя буквално извика, привличайки вниманието на хората около нас. - Или да те наричам Уес Грегъри?! Не знам кой, по дяволите, си ти! Дори ти самия не го знаеш!

Вдишах и бавно издишах, запазвайки самообладанието си.
- Оливия. Съжалявам. Ти ми каза да накарам Мейси да се влюби в мен, за да ми каже повече неща. Трябваше да я накарам да мисли, че ти си нищо за мен или тя нямаше да ми каже нищо. Не знам какво искаш от мен.

- Не искам нищо от теб. Щеше да е по-добре, ако не беше чувал толкова груб когато ѝ казваше, че не знача нищо за теб, но това е просто моето мислене. - каза тя. - Знаеш, бях толкова глупава, за да помисля, че си различен от другите. Като изключим факта, че си убил доста хора, честно казано си доста добър човек. Грижовен и мил. Но това беше просто една от маските ти, за да получиш помощта ми. Както ти самия каза, най-добрата способност на убийците е да прикриват емоциите си или въобще да нямат такива.

Изстенах.
- Достатъчно умна си, за да знаеш, че ме е грижа за теб? Поканих те да останеш в дома ми, в леглото ми, защото имаш кошмари. Не защото трябваше, а защото исках. Защото ме е достатъчно грижа за теб, за те държа докато плачеш и да ти позволя да носиш роклята на майка ми, която тя носи преди да умре! Мейси никога не е носила тази рокля, Оливия. Никой не е! Но аз исках ти да я носиш. Исках да видя как ще ти стои на теб! Защо си толкова глупава и егоистична?!

Тя се взираше в мен за кратко преди да наведе главата, взирайки се в краката си.
- Не помислих за това.

Pain, Lust, and Trevor Lang ( Bulgarian Translation ) Where stories live. Discover now