Pain, Lust, and Trevor Lang ( Bulgarian Translation )

Chapter Five

Горе на снимката е Оливия

Гледната точка на Тревър

Влизайки в училищния коридор, забелязах момичето от вечерта. Тя беше до шкафчето си. Взиаше необходимите ѝ ученици.

Името ѝ беше Оливия.

- Хей.- казах, приближавайки я.

- Пак ти, хъх.- тя се усмихна, поглеждайки към мен.- Просто не можеш да стоиш на страна от мен.

- Не се възгордявай толкова.- казах намусено.

- Спокойно, няма.- парира ме тя.

- Днес си много духовита.

Тя сви рамене и заключи катинар си.
- И аз си имам своите дни.

Тогава забелязах Мейси. Тя вървеше по коридора със своите приятели. От дясно на нея, сложил ръка върху рамото ѝ е които жалко подобие на гадже, което тя нарича Тони.

Не вярвах, че би паднала толкова ниско. Той се опитва да бъде такъв какъвто не е. Той е фалшив. От всички хора си мислех, че Мейси е тази която може да наруши простотията от миля. Но изведнъж се оказва, че тя излиза с нея.

- Още ли се държиш за това?

Върнах вниманието си обратно на Оливия, която гледаше ту към мен, ту към Мейси.

- Ревността не ти ходи, Ланг. Не трябва да я носиш толкова открито.- продължи тя.

- Не ревнувам.- обясних, слагайки ръце в джобовете си и облягайки се на шкафчетата зад мен.

Оливия дойде и застана през мен.
- Наистина ли? На мен ми изглежда, че го правиш. Изглеждаш страшно отвратен от гледката.

- Не го ли виждаш? Имам в предвид, о хайде. Как може да се нарекат двойка. Той дори не я обича и съм абсолютно сигурен, че и тя не го.- издекламирах.

- Как може да си това сигурен?- тя наклони главата си на една страна.

- Тя не го гледа по начинът, по който ме гледаше.

Тя се изсмя.
- Преживяй я, Ланг.

- Лесно ти е да го кажеш. Не ти си била влюбена в нея.

Взрях се в Мейси и погледите ни се засякоха. Очите и се преместиха върху Оливия и след това отново го върна на мен, преди да отмести погледа си.

- Искаш ли да дойдеш тази вечер у нас, Оливия?

Тя ме погледна за момент преди да да ми хвърли доволен поглед и да свие рамене.
- Добре, защо не.- каза тя и си тръгна, без дори да се обърне да не погледне и за секунда.