Mafia Boss

Част 5

Глт. Кук
Прибрах се от работа и се запътих към кухнята. Там видях МОЕТО ангелче да готви. Но не видях какво.
- Какво си правиш?
- Рамен. Искаш ли?
- Ол да. Обичам рамен.
- Сядай.
- Не можеш ли да си по мила.
- Хммм. Нека помисля. НЕ!!!
- И защо?
- Защото стоя като затворник докато ти си продаваш дрога. И не ме пускаш да излизам. И ТИ МЕ ОТВЛЕЧЕ!!! И дори не знам защо? Защото ти не казваш.
- Отвлякох те защото си моя, моя и само моя! И не те пускам навън защото е опасно.
- Не. Не съм твоя. Не знам нищо за теб. Просто си си наумил , че аз ще съм ти играчка , от която ти ще се възползваш и после зарежеш.
- Млъкни! Млъкни или ще стане страшно.
Тя млъкна, остави рамена на масата и отиде горе. Дали не прекалих?

Глт. Мия
Не го издържам. Не може просто така да реши , че съм негова и аз да го приема ей така. Реших да разгледам къщата. Натъкнах се на една стая и там имаше нещо, което най-малко очаквах. Микрофон?! Той да не би да пее? Имаше и китара. И пиано. Отидох в близост до микрофона. Когато бях още в училище не смеех да пея пред съучениците ми. Все пак бях най-тормозената в училище. Не исках да ми се подиграват още повече. Затова оставах след часовете при госпожата и пях при нея. Та както и да е. Тъкмо бях готова да запея , но вратата се отвори. Разбира се това беше Джънгкур. Той ме видя и се усмихна, след което заговори:
- Тази стая я направих за теб.
- Какво?!
- Да. Следях те , когато ходеше на училище и разбрах , че обичаш да пееш. След това реших нали, сещаш се. Да те отвлека и исках да имаш комфорт и каквото поискаш и наех хора да я направят.
- Направил си това за мен?
- Разбира се, че да. Ти си моята сладка принцеса. А аз искам моята принцеса да е щастлива.
- Не ме наричай принцесо.
- Значи любима?
- Не.
- Джаги?
- Не.
- Чика?
- Не.
- Значи коте.
- Н.Е.
- Ох. Голям си инат. Кога ще разбереш , че си моя и ще ми се отдадеш?
- Хммм. Нека помисля. НЕ.
- Недей така , да не стане лошо!
- И ето , че той стана същият.
- Виж. Опитвам се , да направя така , че поне малко да ме харесаш, да си с мен. Да си щастлива. Но ти не се даваш. Защо?
- Любовта не става на сила.
- Ти ще ми се отдадеш и ще ми дадеш любовта си. Помни го.
И с това той излезе от стаята. Не го понасям. Кога ще разбере , че това няма да стане?