Джънгкук е влюбен от 3 години в Миа. Един ден на него му се отваря възможността да я отвлече. С времето тя почва да изпитва чувства към него. Какво ще стане по нататък?
Чети и разбери
Глт. Мия Вече бях готова за вечерта , но имах усещането, че нещо ужасно ще се случи. Явно нещо ме е прихванало. Не знам. Дано да не стане нещо. Облякох се така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не бях официална. Исках да ми е удобно. Слязох долу и видях Джънгкук да ме чака. Той беше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Направо ми подкоси краката. Беше толкова красив. Той ме погледна и се усмихна. Дойде до мен и каза: - Много си сладка. - А ти много красив. - Еха. Това беше първият ти комплимент към мен. - Да. Но не свиквай. - Ще видим кой с какво ще свиква. - Това какво значи. - Сама ще разбереш сладка. И ме намигна. Аз се изчервих и той се изкикоти. Хвана брадичката ми и ме целуна за кратко. - Хайде. Да отиваме. - Между другото. Къде ще е това? - В един бар. Споко. Няма да се напивам. - Добре. Ние пристигнахме и като влязохме ме удари мириса на алкохол и цигари. Кук ме поведе до бара и бармана беше на около 30-40 години. Беше ми много познат. Не мога да се сетя от къде. Той ме погледна и се усмихна......дяволито?! Защо се усмихва така?! - Какво ще желаете? - По едно червено вино-каза Кук и се обърна към мен-става нали? - Д-да. Барманът кимна и отиде да приготви поръчките ни. След малко дойдоха и другите. И те си поръчаха а аз вече пих от виното което бях поръчала. Изведнъж почна да ми се вие свят. Нещо не ми беше добре. - Кук. Аз отивам до тоалетната. - Добре ли си? Пребледняла си. - Да да. Просто ще се наплискам с вода и ще ми мине. - Добре. Ако има нещо ме извикай. Аз кимнах и отидох до тоалетната. Наплисках си лицето и изведнъж барманът , които ни обслужи влезе. Изведнъж всичко потъна в мрак.
~ След около 2 часа ~ Събудих се с остра болка в главата. Огледах се. Бяхме в някакъв изоставен склад. Какво се е случило? И защо съм тук? И къде е Кук? Изведнъж някой влезе през вратата и ме изкара от мислите ми. Барманът. - Кой си ти и какво искаш от мен? - Ох скъпа Мия. Как така не ме разпозна. Само на мен ли ми се струва или това се превръща в някакъв филм на ужасите?! - Какво имаш предвид? Объркали сте се. Не Ви познавам. - Как може да объркаш своят създател Мия? Той какво каза?! Погледнах го. Имаше моите очи. Т-това е: - Татко?!
