Част 15

815 43 1
                                    

Глт. Мия
Не мога да заспя. Навън има буря , а мен ме е страх като има бури. Може би сега ще си кажете - Ама ти нали спиш с Джънгкук? Еми вече не. Помолих го да спим в отделни и той се съгласи. Дали да отида при него? Ох после няма да ме остави намира. Айде от мен да мине. Отивам. Излязох от стаята и почуках на неговата врата. Чух тихо 'Влез' и влязох. Видях го , че гледа тавана и беше по сив анцуг, без тениска. Изведнъж ми стана топло. Той ме погледна и се усмихна. След което каза:
- Какво има?
- Може ли да спя при теб?
Той ме погледна учудено.
- Защо? Нали ти искаше да спим в отделни стаи?
- Да. Но ме е страх когато има буря.
Той се усмихна и направи място да легна при него. Така и направих. Той ме придърпа към себе си и заби глава във вратът ми. Тъкмо да се унеса и той почна да го хапе и засмуква.
- Кук. Какво правиш?
- Не ти ли харесва?
И преди да се усетя се надвеси над мен. Почнах да го бутам, но той беше доста по силен от мен.
- Кук. Моля те.
- За какво ме молиш?
- Да спреш.
Той въздъхна, кимна и се настани до мен.
- Съжалявам.
- Няма нищо.
- Знам , че още не си готова и не трябваше да избързвам. Освен това трябва и ти да почувстваш същото , което и аз. Така и двама ще сме щастливи. До тогава ще те чакам. Колкото е необходимо.
Усмихнах се и настаних главата си на гърдите му. Той се учуди , но сложи плахо ръката на кръста ми. Аз я хванах и наместих, след което се отнесох в страната на сънищата.

Глт. Мия
Събудих се и видях къде се намирам. Станах и отидох до долу да направя закуска. След малко беше готова и видях Кук да слиза долу и говореше по телефона.
- Да...аха.....да ясно......добре ще и кажа.....Чао.
- С кой говореше?
- С Джимин.
- Какво е станало?
- Покани ни на купон.
- Не пак.
- Споко. Този път няма да пия много.
- Какъв е поводът?
- Нова година.
- Мина доста бързо времето.
- Хах. Да. Сякаш беше вчера когато те отвлякох и ти ме ругаеше повече от обикновенно.
- Е. Има защо.
- Пак ли почваш.
- Аз не съм спирала.
- Ох. Както и да е. Оправяй се.
- Няма ли да закусиш?
- Оу. Ама ти си направила.
- Както всяка сутрин.
- Благодаря.
- Няма за какво да ми благодариш. Отивам горе.
- Добре.

Mafia BossDove le storie prendono vita. Scoprilo ora