Част 8

962 52 6
                                    

Глт. Кук
Ох , мамка му. Как ме боли главата. Кво толкоз съм правил снощи. Обърнах се и видях , че Мия я няма. Ох да. Аз я изгоних. Искам си я. Не може тя да ме остави така. Дълбоко в нея вярвам , че аз съм нейният принц на бял кон. Но по скоро на черен😂. Станах, оправих се и потеглих към къщата на Мия.

Глт. Мия
Събудих се от алармата. Ох. Забравила съм да я изключа. Ех човек не може да се наспи. Станах и си извърших сутрешните процедури. След което отидох в кухнята и си направих закуска. Тъкмо да измия чиниите и някой почна да лопа на вратата. Отворих и ....... О НЕ. ТИ СЕ ШЕГУВАШ С МЕН!?!
- Какво искаш?
- Теб. Хайде да се прибираме. - каза и ме набута в колата му.
- Стига де. Не стига , че вчера ме изгони и сега идваш рано сутринта и ме набутваш в някаква кола. Срам ти нямаш ли?
- От сутринта започваш да ми викаш!
- Ти от сутринта почваш да досаждаш.
- Ох. Колкото и да обичам сладкият ти глас млъкни.
Аз се нацупих и млъкнах. Джънгкук запали колата и ние тръгнахме. Тогава се сетих за медалюнът от майка ми. Това е единственото нещо, което ми остана от нея. Пипнах вратът съ и не усетих нищо. След това се уплаших и извиках.
- АААААААААААААА!!!
- Оле. Мамка му. Какво си се разкрещяла?
- Върни ме в къщи.
- Пф. Няма шанс.
- Върни ме моля те. Искам да си взема нещо много важно.
- Каквото и да е ще ти взема ново.
- Моля те. Искам да си взема медалюнът.
- Ще ти купя по хубав. Мирувай.
- Моля те. Много е важен и-
- Млъкни. Няма да те върна в домът ти каквото и да си забравила.
Аз млъкнах и едва сдържах сълзите си. Стигнахме и аз бързо затворих врата , като не забравих да я трясна. След което бързо влязох и се заключих в стаята , която спим. Чух някой да лопа и вика:
- КАНГ МИЯ ИЗЛЕЗ ВЕДНАГА!!!
Аз мълчах. Той почна да блъска , но накрая се отказа. Аз се свлякох на земята и почнах да плача.

Mafia BossTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon